Нихоншоки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нихоншоки
日本書紀
Postscript from The Age of Gods chapter, The Chronicles of Japan (1286).jpg
Първо издание 720 г.
Flag of Japan.svg Япония
Вид историография
Нихоншоки в Общомедия

„Нихоншоки“ (на японски: 日本書紀; по английската Система на Хепбърн Nihonshoki) или „Нихонги“ (на японски: 日本紀, Nihongi), „Японска хроника“ е една от трите книги смятани за свещени за шинтоизма, заедно с „Коджики“ (на японски: 古事記, Kojiki) и „Куджики“ (на японски: 旧事紀, Kujiki). Считана е за първата същинска японска историография и проследява историята на Япония от сътворението на архипелага до управлението на императрица Джито (на японски: 持統天皇, Jitō-tennō) (686 – 697).

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът е завършен през 720 г. Съставен е по нареждане и под ръководството на принц Тонери (на японски: 舎人親王, Toneri-shinō) заедно с другия главен съставител Фудживара-но Фухито (на японски: 藤原不比等, Fujiwara-no Fuhito). За образец на съставителите служат древните китайски исторически хроники. Интересен е фактът, че „Нихоншоки“ е написан едва 8 години след съставянето на „Коджики“ – документ с твърде сходно съдържание на неговото. Една от вероятните причини е, че „Нихоншоки“ е написан изцяло на китайски език, което по това време устройвало повече целите на Японския императорски двор.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

„Нихоншоки“ се състои от тридесет свитъка (на японски: , maki), разделени на три части. Документът основно се концентрира върху историчски събития и факти, както и върху генеалогията на императорите. Първата част започва с два свитъка, които се занимават с японските митове за сътворението и последвалите го събития. А следващите свитъци дават началото на проследяването на историята на Япония по хронологичен ред на управление на императори, като започват с легендарния първи император Джимму (на японски: 神武天皇, Jimmu-tennō). Втората част от свитъци е за управлението на император Темму (на японски: 天武天皇, Temmu-tennō) (673 – 686). Третата и последна част обхваща управлението на императрица Джито.

В документа присъстват и 129 песни/поеми „ута“ (на японски: , uta). 50 от тях съвпадат с песните от „Коджики“, а останалите 79 се срещат за първи път. За записването им е използвана същата писмена система, както и в „Коджики“ – Маньогана (на японски: 万葉仮名, Man'yōgana) т.е. ползване на китайски писмени знаци само с фонетичната им стойност, не като идеограми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Калве, Робер „Японците: историята на един народ“. Рива (2005)
  • Цигова, Бойка „Пътят на словото в Япония“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (2006)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]