Бекерел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бекерел е единица за измерване на радиоактивността на даден източник в системата SI[1]. Радиоактивността се определя като отношението на средния брой спонтанни ядрени превръщания (разпадания) в радиоактивния източник за единица интервал от време. Източникът има активност 1 Bq, ако в него за една секунда става един акт на спонтанен разпад, т.е.:

1 Bq = 1 s-1

Тя носи името на френския учен Анри Бекерел, откривателят на естествената радиоактивност. В литературата все още се среща и старата единица кюри (Ci).

1 Ci = 3,7×1010 Bq

Източници[редактиране | редактиране на кода]