Чернобилска авария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чернобил.

Чернобилска авария
View of Chernobyl taken from Pripyat.JPG
Изглед към Чернобилската АЕЦ от мъртвия град Припят.
Информация
Дата 26 април 1986 (1986-04-26)
Час 01:23 (Московско време UTC+3)
Местоположение Припят, Украинска ССР, Съветски съюз, днес Флаг на Украйна Украйна
Координати 51°23′22.99″ с. ш. 30°05′57″ и. д. / 51.389722° с. ш. 30.099167° и. д.
Ранени 134
Обявени смъртни случаи 31
Чернобилска авария в Общомедия
Местоположение на Чернобил.

Чернобилската авария е тежка промишлена авария, възникнала на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.

Обикновено тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година тя е едното от 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.[1]

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Централата в Чернобил[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР произвеждан в СССР е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)).

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа (т.е. без спиране на производството за презареждане). Оказва се, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария – при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.

Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на управляващите реакцията пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

На 02.02.1984 г. официално започва работа по установяване и предотвратяване на условията, при които възниква положителен коефициент на реакцията в реакторите от тип РБМК. Този проект се развива изключително бавно и неефикасно.

Едва след Чернобилската авария (26 април 1986 г.) се правят достатъчно сериозни анализи, които показват, че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на АЕЦ-а) и конструктивен дефект във водещата част на управляващите реакцията пръти.

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение реактори РБМК. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава, че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до аварията в Чернобил.

Кратка хронология на събитията, свързани с централата[редактиране | редактиране на кода]

Експлодиралият четвърти блок на Чернобилската АЕЦ няколко часа след аварията.
Вертолет оценява щетите след аварията.
Ликвидатори получават дневните си хранителни дажби.
1970 г. – начало на строителството
26.09.1977 г. – пускане на 1-ви енергоблок
21.12.1978 г. – пускане на 2-ри енергоблок
03.12.1981 г. – пускане на 3-ти енергоблок
09.09.1982 г. – авария на 1-ви енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация
21.12.1983 г. – пускане на 4-ти енергоблок
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 04 сек. – начало на тестта за безопасност. При него се изключват турбините, които от своя страна осигуряват значителна част от захранването на самия енергоблок. В такъв случай се включват резервните дизелови генератори, но при това има забавяне от 40 – 45 секунди, което поражда риск от прегряване на реактора. Въпросът е колко ефективно инерцията на спиращите турбини може да задвижва водните помпи, преди да се включат резервните дизелови генератори.
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 40 сек. – активиране на аварийната защита АЗ-5 на 4-ти блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала).
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 43 сек. – активиране на алармените сигнали за повишение на мощността на реактора на 4-ти блок.
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 49 сек. – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти на реактора спират да се движат преди да бъдат вкарани изцяло в активната зона. Пълна загуба на всички средства за управление на реактора на 4-ти блок.
26.04.1986 г. ~01 ч. 24 мин. – разрушава се корпусът на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2,5 км). Избухва пожар.
26.04.1986 г. ~01 ч. 28 мин. – пристигат първите пожарникари.
26.04.1986 г. 02 ч. 30 мин. – изгасен е пожарът на покрива на 4-ти енергоблок.
26.04.1986 г. 06 ч. 35 мин. – огънят е напълно потушен (с изключение на тлеещия реактор).
22.05.1986 г. – прието е решение за възстановяване работата на 1 и 2 блок на Чернобилската АЕЦ
01.10.1986 г. – пускане на 1-ви блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения
05.11.1986 г. – пускане на 2-ри блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения
30.11.1986 г. – завършване на строежа на саркофага на 4-ти блок (обект „Укритие“).
04.12.1987 г. – пускане на 3-ти блок след разделяне от 4-ти блок и дезактивация на работните помещения на 3-ти.
11.10.1991 г. – пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на 2-ри енергоблок.
30.11.1996 г. – окончателно спиране на 1-ви енергоблок.
15.12.2000 г. 13 ч 17 мин – окончателно спиране на 3-ти енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Въпреки че от 15 декември 2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спрени вследствие на аварията от 1986 г., историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва през декември 2000 г.; тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години, когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на 4-ти енергоблок.

Аварията в Чернобил[редактиране | редактиране на кода]

Причини за аварията[редактиране | редактиране на кода]

Аварията в АЕЦ „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана за най-тежката в историята на ядрената енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

На 1 май 1986 г. Алексей Ананенко, Валерий Беспалов и Борис Баранов влизат само с акваланги, без защитно облекло на смъртоносна мисия в басейна под реактора, за да отворят ръчно крановете. Погребани са в запоени оловни ковчези.[2]

Аварията[редактиране | редактиране на кода]

Зони на радиация в Украйна, Беларус и Русия към 1996 г. Забранените радиационни зони са в червено.

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което води до увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135 (известно като ксенонова/йодна яма), който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона на реактора при намаляване на мощноста. При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, управляващите пръти, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образувал парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата. Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията пръти в зоната на реактора. Обаче, поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата. Разтопените графит, горивни пръти и друг материал достигат температура от 1200 °C и започват да прогарят дъното на реактора. Смесвайки се с разтопен бетон, те образуват полу-течен материал, подобен на лава.[3]

Непосредствени последици[редактиране | редактиране на кода]

Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Овладяване и на аварията[редактиране | редактиране на кода]

Войник от запаса изчиства излизащо от зоната МПС.
Чернобилският реактор с бетоновия саркофаг, 2006 г.

Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара участват общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено едва в 3:30 часа през нощта. Към 2:00 часа пожарникарите вече имат „радиационен загар“ и повръщат. Помощ им е оказвана на място. Свидетели от пожарникарите (които по-късно умират) споменават, че по време на потушаването на пожара изпитват метален вкус и боцкане по лицето. Пожарникарите успяват да спрат огъня от разпространение към трети енергоблок, тъй като покривът на централата е съставен от битум, вместо от огнеупорни материали. Гасенето е подпомогнато от вертолети, които изсипват над 5000 тона пясък, глина, олово и борна киселина върху тлеещия реактор. Един от вертолетите се закача в кабел на близък кран и се разбива, при което загиват 4 души.

От радиационното замърсяване най-тежко пострадва Беларус, следван от Украйна и Русия. Около 14,4% (29 900 km2) от територията на Беларус е замърсена с 37 – 185 kBq/m2. В България са замърсени 4,3% (4 800 km2) от територията със същите концентрации. Разпространението на радиоактивните прахове зависи от метеорологичните условия и голяма част от тях падат из местата с голяма надморска височина (като Алпите). Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира, поради което тя е наречена „Червената гора“.[4] Някои животни също загиват или спират да се размножават.

Жителите на Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси от 14:00 часа на 27 април. За един час 53-хилядното население е евакуирано, като му е казано, че евакуацията ще продължи само три дни. Два дни след аварията, тя е направена публична по телевизията чрез 20-секундно обявление:

В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия.

Десет дни след аварията е установена „забранена зона“ в радиус от 30 km около централата и започва евакуаця на населението в нея.

Партийното ръководство на Украйна, силно разтревожено от аварията, се интересува дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия.

Медал, с който съветските власти са награждавали „ликвидаторите“, участвали при овладяването и разчистването на аварията.

За да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг всъщност „замества“ този липсващ защитен контур. Саркофагът е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран времеживот максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те търпят неизправности под тежките условия. Така, най-радиоактивните материали биват изчиствани с лопати от чернобилските ликвидатори от военните части, които носят тежка защитна екипировка (наричани биороботи от военните). Тези войници могат да работят само по 40 секунди на покрива на централата, поради изключително високата радиация от парчетата изхвърлен графит. Въпреки че всеки войник е трябвало да изпълни тази роля само веднъж, много от тях я извършват по пет или шест пъти. Самият реактор е покрит с торби пясък, олово и борна киселина, пуснати от вертолети. Голяма част от използваните превозни средства в овладяването все още стоят паркирани в поле близо до Чернобил.[5]

Може да се направи извод, че между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Black, Richard. Fukushima: As Bad as Chernobyl?. // BBC, 12 April 2011. Посетен на 2011-08-20.
  2. Три человека, спасшие миллионы
  3. Bogatov, S. A.; Borovoi, A. A.; Lagunenko, A. S.; Pazukhin, E. M.; Strizhov, V. F.; Khvoshchinskii, V. A. (2009). „Formation and spread of Chernobyl lavas“. Radiochemistry. 50 (6): 650 – 4. doi:10.1134/S1066362208050131.
  4. Wildlife defies Chernobyl radiation
  5. Chernobyl's silent graveyards

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

на български
на руски
други
п  б  р
Radioactive.svg Ядрени инциденти Radioactive.svg
INES 7 Flag of the Soviet Union.svg Чернобил (1986) · Flag of Japan.svg Фукушима (2011)
INES 6 Flag of the Soviet Union.svg Маяк (1957)
INES 5 Flag of Canada.svg Чолк ривър (1952)  · Flag of the United Kingdom.svg Уиндскейл (1957) · Flag of the United States.svg Санта Сузана (1959) · Flag of Switzerland.svg Люсенс (1969) · Flag of the United States.svg Три-Майл-Айлънд (1979)  · Flag of Brazil.svg Гояния (1987)
INES 4 Flag of the United States.svg Монроу (1966)  · Flag of the Soviet Union.svg Сосновий Бор (1974)  · Flag of the Czech Republic.svg Ясловске Бохунице (1977)  · Flag of the Soviet Union.svg Белоярск (1977)  · Flag of France.svg Сен-Лоран (1980)  · Flag of Japan.svg Токаимура (1999)  · Flag of Belgium.svg Фльорюс (2006)