Петро Порошенко

Петро Порошенко
Петро́ Олексі́йович Пороше́нко
	Петро Порошенко Петро́ Олексі́йович Пороше́нко
украински политик
	15 март 2014 г.
Роден	26 септември 1965 г. (60 г.) Болград, УССР, СССР
Религия	православие; Православна църква на Украйна
Учил в	Киевски университет
Политика
Партия	СДПУ (о) (1990 – 2002); НУ – БНЗ (2001 – 2013); Блок Петро Порошенко (2014 – 2019); Европейска солидарност (2019 –)
	5-и президент на Украйна
	7 юни 2014 – 20 май 2019
Военна служба
Години	1984 – 1986
Служил на	СССР
Род войски	Съветска армия
Семейство
Съпруга	Марина Порошенко
Деца	4
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Петро Порошенко в Общомедия

Петро̀ Олексѝйович Порошѐнко (на украински: Петро Олексійович Порошенко) е украински политик (5-ти президент на Украйна), бизнесмен, милиардер.

Той е 7-ият сред украинците със състояние от 1,3 милиарда щ. дол. според оценка на Forbes от март 2014 г.

Ранни години

Роден е в Болград на 26 септември 1965 г. Родителите му са Евхения Серхийивна Порошенко (1940 – 2004 г.), работила като главен счетоводител, и Олексий Михайлович Порошенко, инженер-механик, завършил (1959) Лвовския селскостопански институт и работил (1959 – 1974) в Болград като главен инженер на районното обединение „Селхозтехника“.

От 10-годишен се занимава с джудо, изпълява изисквания норматив и е удостоен със званието „кандидат-майстор на спорта на СССР“.^[1] Като юноша практикува и самбо.^[2] Служи 2 години в Съветската армия.

Завършва специалност „Международни икономически отношения“ във Факултета по международни отношения и международно право на Киевския университет „Тарас Шевченко“ през 1989 г.

Политическа кариера

Гласували за Порошенко, 25.05.2014
Порошенко в Мелитопол
Мария и Петро Порошенко

Депутат и министър

Депутат е във Върховната рада (парламента) на Украйна от 1998 до 2005 г. и от 2006 до 2007 г.; секретар на Съвета на националната сигурност и отбрана от февруари до септември 2005 г. В периода 2007 – 2012 г. е начело на Националната банка на Украйна. Бил е министър на икономическото развитие и търговията на Украйна (2012 г.) и министър на външните работи на Украйна (2009 – 2010 г.).

Президентство

Участва в президентските избори през пролетта на 2014 г. Действа в съюз с Виталий Кличко (обявено на 29 март 2014 г. на конгреса на УДАР). Слоганът на кампанията на Порошенко е „Живот по нов начин“. В първия тур набира 54,7 % от гласовете на избирателите, като става първият украински президент, спечелил изборите в 1 тур.

На 7 юни с.г. се заклева за президент на Украйна. Същия ден става върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна.

През септември 2015 г. забранява на 388 политици и журналисти, между които Елена Йончева, да влизат в страната за срок от 1 година^[3].

Бизнес кариера

След като получава висшето си образование, Порошенко започва собствен бизнес по внос и продажба на какао. През 1990-те години купува няколко предприятия за сладкарски изделия. Впоследствие ги обединява в групата „Рошен“, която става най-големия производител на захарни изделия в Украйна. Създадените от него предприятия на сладкарската промишленост му донасят голямо състояние и прозвището Шоколаденият крал.

Източници

↑ Неизвестная жизнь Порошенко: любовь к конфетам и бой с Путиным, который не состоялся // 26 мая 2014 г.
↑ Poroshenko, President of Ukraine // OSW, Poland, 28 May 2014. Архивиран от оригинала на 8 March 2016. Посетен на 10 March 2016.
↑ Елена Йончева: Властите в Киев искат да виждат друга медийна картина // trud.bg. 18 септември 2015. Архивиран от оригинала на 21 септември 2015. Посетен на 18 септември 2015.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Петро Порошенко
Профил на интернет-сайта на Върховната рада на Украйна

Виктор Янукович
Олександър Турчинов (и.д.)

→

президент на Украйна (2014 – 2019)

→

Володимир Зеленски

[1] Неизвестная жизнь Порошенко: любовь к конфетам и бой с Путиным, который не состоялся // 26 мая 2014 г.

[2] Poroshenko, President of Ukraine // OSW, Poland, 28 May 2014. Архивиран от оригинала на 8 March 2016. Посетен на 10 March 2016.

[3] Елена Йончева: Властите в Киев искат да виждат друга медийна картина // trud.bg. 18 септември 2015. Архивиран от оригинала на 21 септември 2015. Посетен на 18 септември 2015.

[1]

[2]

[3]