Направо към съдържанието

Виктор Янукович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Янукович
Віктор Федорович Янукович
украински политик
Роден
9 юли 1950 г. (74 г.)
Религияправославие
Националност Украйна
Политика
ПартияКПСС (1980 – 1991)[1]
ПР (1997 – )
4-ти президент на Украйна
25 февруари 2010 – 22 февруари 2014[2]
Семейство
СъпругаЛюдмила Янукович
Деца2
Подпис
Уебсайт
Виктор Янукович в Общомедия

Вѝктор Фѐдорович Януко̀вич (на украински: Віктор Федорович Янукович) е украински проруски политик и президент на Украйна от 25 февруари 2010 година до 22 февруари 2014 година, бивш лидер на украинската проруска Партия на регионите (2003 – 2010), 2 пъти министър-председател на страната, председател на Украинския олимпийски комитет (2002 – 2005).[3][4]

На президентските избори през януари 2010 г. Янукович стига до втори тур, като се изправя срещу Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете той става първият пряко избран президент в историята на Украйна, спечелил изборите с по-малко от 50% от гласовете. След масови протести, започнали през ноември 2013 (Евромайдан) властта в Украйна е сменена през февруари 2014 г., с наречената по-късно Революция на достойнството, и Янукович бяга в Русия.

На 24 януари 2019 г. той е признат за виновен в държавна измяна, подпомагане и поддръжка на агресивна война, за която е осъден на 13 години затвор.[5] Решението е потвърдено от Апелационния и от Върховния съд на Украйна.[6]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и детство

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 юли 1950 г. в село Жукивка, близо до Енакиево, Украинска ССР.[7] Има руски, полски и беларуски корени. Майка му, Олга Семьоновна Леонова (1925 — 2 август 1952), е рускиня от Донбас, където нейният баща е бил заможен селянин, преселен от Орловска или Курска губерния, за да се спаси от разкулачване. Работила е като медицинска сестра в мина „Юнком“. [8] Баща му Фьодор Владимирович Янукович (1923 — 1991) е локомотивен машинист, родом от село Януки, Докшицки район на Витебска област, Беларус. [9] Когато е тийнейджър, Фьодор губи баща си и е отгледан от баба си – полякиня. Виктор Янукович в интервю за „Газета Выборчa“ казва, че неговият дядо и прадядовци по бащина линия са били литовски поляци. [10] Майка му е починала, когато Виктор Янукович е бил на 2 години. Баща му се жени повторно. Поради лоши отношения с мащехата си, Виктор напуска дома на родителите си, за да живее при баба си, живеейки „в малка пристройка“. Според собствените спомени на Виктор Янукович той е отгледан от баба си Кастуся Ивановна Янукович, родом от Вилнюс. [11] Преди войната тя е работила като превозвач в мина „Юнком“. По време на войната е отведена в Германия като остарбайтер. След завръщането си Кастуся Ивановна не успява да възстанови трудовия си стаж поради липсващи документи по време на войната. [8][12][13]

Младост

[редактиране | редактиране на кода]

Когато Виктор Янукович става министър-председател, в училището му се появява табела, че той е учил там. Както той твърди:

„ Никога не съм бил отличник, въпреки че учих добре, науката беше лесна, учителите казваха: „грабва всичко в движение“. “

Виктор Янукович е осъждан два пъти. На 15 декември 1967 г. на 17 години, като член на престъпната групировка „Пивновка“ получава присъда от три години лишаване от свобода за грабеж, [14][15] която е намалена на 18 месеца като част от амнистията по повод честването на 50 години от Октомврийската революция. Янукович излежава 6-7 месеца в поправителната колония за непълнолетни в Кременчуг и е освободен предсрочно по искане на администрацията за примерно поведение. Според жителя на Смела Николай Московченко, който също е бил в тази колония по това време, Виктор Янукович предполагаемо е сътрудничил на администрацията на поправителната институция. [15]

Втората му присъда е от 8 юни 1970 г. за „нанасяне на средни телесни повреди“ и е две години лишаване от свобода. [14][15] Но в същото време досъдебното разследване и разглеждането на делото в съда продължават 9 месеца. Според показанията на един от „приятелите“ на Янукович, Александър Мартиненко, по време на инцидента е присъствало момиче, което Янукович е защитил от пиянски забежки. [15]

Виктор Янукович наследява от баща си лозунга „Очите се страхуват - ръцете правят“ и приятелство с космонавта Георгий Тимофеевич Береговой, с когото Фьодор Владимирович Янукович се научава да лети заедно в Енакиевския аероклуб преди войната.

През 1973 г. Виктор Янукович задочно завършва Енакиевския минен техникум (след средно училище).

На 27 декември 1978 г. с решение на Президиума на Донецкия окръжен съд и двете съдебни присъди срещу Янукович от 1967 и 1970 г. са отменени поради липса на доказателства за престъпление. [16] Това става възможно благодарение на обжалването пред Донецкия областен съд от космонавта Георгий Береговой, депутат от Върховния съвет на СССР. [15]

През 1980 г. Янукович завършва задочно Донецкия политехнически институт със специалност „инженер-механик“. През 2001 г. се дипломира в Украинската академия за външна търговия с магистърска степен по „Международно право“. Член е на Академията на икономическите науки в Украйна, доктор на икономическите науки, професор.

Янукович е работил в Енакиевския металургичен комбинат. Женен е за Людмила Александровна Янукович (род. 1949), с която се запознава през 1969 г. в металургичния комбинат. Имат двама синове – Александър и Виктор (съпредседател на Партията на регионите) и трима внуци. Сега Людмила Александровна е пенсионерка и домакиня, живеят отделно.

Съдимост

[редактиране | редактиране на кода]

След години за отмяната на присъдите на Янукович се появяват противоречиви оценки. Според разследвания от 2004 г. заличаването е фалшиво. [17] Според вестник „Украинская правда“ през 2005 г. са извършени две експертизи на архивното досие за заличаване на криминалното досие на Янукович и е доказано, че тези архивни дела са подправени и многократно разшивани, за да се добавят нови страници. [18] Виталий Бойко, който по това време оглавява президиума на Донецкия окръжен съд, неведнъж заявява, че лично е подписвал съдебни решения за заличаване на съдимост. [19]

На 29 януари 2010 г. главният прокурор на Украйна Александър Медведко заявява, че Янукович е осъждан два пъти в края на 60-те и началото на 70-те години и е излежал присъдата си незаконно. [20]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Министър-председател

[редактиране | редактиране на кода]

На 21 ноември 2002 г. Янукович встъпва в длъжността министър-председател на Украйна, назначен от президента Леонид Кучма и одобрен с 234 гласа във Върховната рада. Под влиянието на Янукович правителството обръща по-голямо внимание на въгледобивната промишленост. Външната му политика е насочена към сближаване с Русия, но въпреки това подкрепя украинското членство в ЕС.

Президентска кампания, 2004 г.

[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Янукович участва в спорните президентски избори като кандидат на Партията на регионите. Поддръжниците му са от южните и източните региони на Украйна, които приветстват близките връзки с Русия. На първия тур от изборите, състоял се на 31 октомври, Янукович печели второ място с 39,3% – след опозиционния лидер Виктор Юшченко, който получава 39,8% от гласовете. тъй като печелят под 50% от вота, двамата се явяват на втори тур.

На трето място, с 5,82%, е социалистическата партия на Олександър Мороз, лидер на движението анти-Кучма и противник на опитите на Украйна за присъединяване към НАТО. На четвърто място е комунистическата партия на Петро Симоненко с 4,97%. На пето място застава прогресивната социалистка Наталия Витренко с 1,53%. За втория тур Витренко подкрепя Янукович, а Мороз – Юшченко. Симоненко остава неутрален, въпреки това Юшченко е фаворит за победата. Първоначално Янукович е обявен за победител, но законността на изборите е поставена под съмнение от много украинци, международни организации и чужди правителства. Впоследствие Върховният съд на Украйна анулира втория тур на изборите и на балотажа Янукович губи от Юшченко с 44,2% на 51,9% от гласовете.

Поради вота на недоверие от страна на парламента на Украйна Янукович се оттегля от поста си на министър-председател. След загубата на изборите през 2004 г. Янукович той застава начело на опозицията срещу правителството на Тимошенко, съставено от Нашата Украйна на Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ) и Социалистическата партия на Олександър Мороз.

Парламентарни избори 2006 и 2007 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Президентът на Русия Владимир Путин на среща с премиера Янукович по време на визитата му в Киев (22 декември 2006 г.)

Партията на Регионите на Виктор Янукович печели украинските парламентарни избори през 2006 г. Тези избори променят лика на правителството поради конституционните промени, влезли в сила от 1 януари 2006 г., съгласно които министър-председателят и кабинетът му се назначават от парламента.

Янукович предлага поста на говорител на Мороз, което му позволява да установи ново правителство със Социалистическата партия и с Комунистическата партия на Петро Симоненко. Правомощията на президента остават непроменени в областта на външните работи и отбраната и това задължава Янукович да не се намесва в прозападните амбиции на президента.

На 25 май 2007 г. Янукович е назначен за председател на Общността на независимите държави.

Президентство

[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Янукович съобщава намерението си да се кандидатира за следващите президентски избори. Кандидатурата му е подкрепена от Партията на регионите и по-късно от Млада партия на Украйна. След избирането му за президент (побеждава във втори тур с 48,95%) на 3 март 2010 г. прекратява членството си в Партията на регионите, както е задължен по конституция, и предава лидерството на партията и парламентарната група на Микола Азаров.

След тримесечните протести на Евромайдана в Украйна, които завършват с разстрели на протестиращите от специалните части на милицията, поради страх от затвор президентът на Украйна Виктор Янукович бяга в Русия.

Вътрешна политика

[редактиране | редактиране на кода]

По време на срещата за ядрена сигурност през 2010 г. Янукович съобщава, че Украйна ще се откаже от 90 кг запаси от високо обогатен уран и ще пренасочи изследователските си реактори от работа с високо обогатен уран към работа с ниско обогатен уран. Като срок за постигане на поставените цели обявява 2012 г.

На 21 април 2010 г. в Харков Янукович се среща с руския президент Дмитрий Медведев. Двамата подписват споразумение за доставка на природен газ в замяна на удължен достъп до морските бази на Украйна. Според Янукович това е единственият начин да се запази нисък бюджетният дефицит, каквото е изискването на Международния валутен фонд, докато защитава пенсионерите и минималните заплати.

През декември Янукович започва административна реформа, която цели намаляването на броя на държавните служители. Това е част от пакет от реформи, целящи дълбока и всестранна модернизация на Украйна.

Външна политика

[редактиране | редактиране на кода]
Янукович с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, 2 юли 2010
Янукович с президента на Полша Бронислав Коморовски, 3 февруари 2011

Според Янукович приоритет във външната му политика е европейската интеграция, докато подобрява отношенията с Русия.

Първата чуждестранна визита на Янукович е до Брюксел за среща с президента на Европейският съвет Херман Ван Ромпой. На срещата заявява, че няма промяна в статуса на Украйна в програмата за разширение на НАТО.

По време на втората си чуждестранна визита в Москва през март изявява желанието си за прекратяване на годините на ожесточеност с Русия. В знак на добрите си намерения прави компромис относно Бъдещето на руския флот на Черно море, който води до Споразумението от април 2010 г. Янукович също заявява, че Украйна ще остане европейски необвързана страна, що се отнася до НАТО. Скоро след това и президентът Медведев, и министър-председателят Владимир Путин обявяват, че забелязват подобрение в отношенията с Украйна.

На 22 ноември 2010 г. Европейският съвет и Украйна провъзгласяват „план за действие за Украйна към установяването на безвизов режим за кратък престой“. През май 2011 г. Янукович заявява, че се стреми към присъединяване на Украйна към ЕС.

Политически позиции

[редактиране | редактиране на кода]

Според Янукович стратегическата цел на Украйна остава интеграцията в ЕС с балансирана политика за опазване на националните интереси както на изток, така и на запад. Той вижда Украйна като неутрална държава, която ще стане част от колективна отбранителна система, заедно с ЕС, НАТО и Русия. Приема отношенията с НАТО като партньорство, без което не може, но не се стреми към влизане в НАТО или Организация на Договора за колективна сигурност.

Относно ЕС Янукович иска да създаде зона за свободна търговия и безвизово пътуване между Украйна и страните членки на ЕС.

Отношенията между Украйна и Русия относно газовия сектор трябва да се водят от правилата на пазара. Янукович иска да инициира среща за обсъждане на неотложните въпроси, свързани с газа. Тази среща се развива благоприятно с подписването на Споразумението за доставка на природен газ от април 2010 г. Прави още две обещания, свързани със създаването на консорциум, който да позволи на Русия да използва украинската мрежа за транспортиране на газ и да помогне при изграждането на тръбопровода Южен поток, които все още чакат да бъдат изпълнени.

Янукович заявява, че негова „цел и мечта“ е да види Украйна обединена, въпреки че според него границите между източната и западната част на страната вече не съществуват. Той е недоволен от демографското състояние на страната и се надява да увеличи раждаемостта като подобри икономическата ситуация. Също така смята да създаде условия за завръщането на мигриралите работници в Украйна.

Набези

[редактиране | редактиране на кода]

Броят на компаниите, които са били обект на рекетни атаки от олигархичния клан Янукович, включва както случаи на влизане на т. нар. „Семейство Янукович“ в корпоративните права на харесвани от тях компании с незаконни методи, така и „атаки“ с цел получаване на „данък“ – тоест търговска печалба. Това се доказва от данни на Антирекетния съюз на предприемачите на Украйна. Жертвите на рекетьорските методи на Янукович са помолени да плащат редовно „данък“ в размер на 30–50 % от печалбата на компанията или да отстъпят собствеността върху нея. [21][22][23][24]

По оценка на Андерс Аслунд, старши научен сътрудник от Института по международна икономики „Петерсон“, в миналото съветник на украинското правителство по икономическите въпроси, състоянието на семейството на Янукович е 12 милиарда доллара. [25]

Чуждестранни ордени и медали

[редактиране | редактиране на кода]

Почетни звания и степени

[редактиране | редактиране на кода]

Почетни докторати

[редактиране | редактиране на кода]
  • Почетен доктор на Одеската национална юридическа академия (2007)[38].
  • Почетен доктор на Донецкия национален технически университет[39].

Почетен гражданин

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Инфраструктура промышленного региона: теория, практика, перспективы (1999).
  • Год в оппозиции. В политике не бывает окончательных побед и поражений (2006).
  • …И год при власти. От кризиса – к экономическому росту (2007).
  • Как Украине дальше жить (2008).
  • Преодолеть путь (2010).
  • Opportunity Ukraine. Wien: Mandelbaum Verlag, 2011.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Yanokovich, Viktor // Lenta.ru, 13 юни 2009. Посетен на 25 февруари 2010. (на руски)
  2. ↑ Постанова про усунення і результати голосування по ній на сайті верховної ради України
  3. ↑ Янукович, Виктор – Президент Украины // Лента.ру. (на руски)
  4. ↑ Виктор Янукович — биография // Лента.ру. Архивиран от оригинала на 2014-12-16. Посетен на 2013-07-06. (на руски)
  5. ↑ unian.ua
  6. ↑ Верховный Суд подтвердил 13 лет тюрьмы для Януковича за госпредательство // Украинская правда, 2021-12-06. Посетен на 2022-03-21. (на руски)
  7. ↑ Биография Виктора Януковича // ya2006.com.ua, 2011-01-31. Архивиран от оригинала на 2013-07-28. Посетен на 2022-03-21.
  8. ↑ а б Партия регионов. Официальный информационный сервер // Архивиран от оригинала на 2011-03-10. Посетен на 2011-03-12.
  9. ↑ Корни политиков: атаман из Хоружевки и Кужель-Долгорукая // Сегодня Украина, 2009-05-14. Посетен на 2022-03-21.
  10. ↑ Янукович рассказал «Газете Выборчей», что у него польские корни, Интерфакс-Украина // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2023-12-16.
  11. ↑ Партия регионов. Официальный информационный сервер // Архивиран от оригинала на 2011-03-10. Посетен на 2011-03-12.
  12. ↑ Алла Коник. Сегодня президент поклонится могилам родителей // Комсомольская правда в Украине, 10.04.2010. Архивиран от оригинала на 2012-12-05. Посетен на 2020-04-25.
  13. ↑ Україна для людей: Неизвестные фото из жизни Януковича «Украинское новостное интернет-издание» // Архивиран от оригинала на 2011-09-07. Посетен на 2023-12-16.
  14. ↑ а б Януковичу возвращают судимости «Российская газета», Федеральный выпуск № 3819 от 13 июля 2005 года
  15. ↑ а б в г д Яна Викторович. «Прємьєр-міністр» Янукович, или неофициальная биография для тех, кто подзабыл // Архивиран от оригинала на 2009-09-14. Посетен на 2023-12-16.
  16. ↑ Виктор Янукович. Биографическая справка // Архивиран от оригинала на 2010-01-15. Посетен на 2010-02-10. // РИА Новости, 17 ноября 2009
  17. ↑ Судимості Януковича // Посетен на 2022-06-24.
  18. ↑ Судимості Януковича. Чи була фальсифікація постанов про їх скасування? // Українська правда. Архивиран от оригинала на 2012-12-05. Посетен на 2010-01-29.
  19. ↑ Партия Януковича: Обвинения в подделке документов о снятии судимостей были опровергнуты год назад // Корреспондент.net, 2005-07-12. Посетен на 2009-12-14.
  20. ↑ Янукович был осужден незаконно — генпрокурор Украины // Посетен на 2010-02-21. // РИА Новости, 29 января 2010, Видео заявления
  21. ↑ При Януковиче семь тысяч компаний подверглись рейдерству со стороны Семьи / НВ
  22. ↑ Вячеслав Климов: как «Новая Почта» противостояла рейдерству | MC.today
  23. ↑ Собственник Rozetka: При обыске моей жене угрожали заряженным пистолетом | Экономическая правда
  24. ↑ Черняк ликует: задержан экс-смотрящий времен Януковича Анисимов — ХВИЛЯ
  25. ↑ Андерс Аслунд. Как оживить экономику Украины // liga.net. Посетен на 2014-03-02.
  26. ↑ ОРДЕН ПОЧЕСНОГО ЛЕГІОНУ НАСТІЛЬКИ ЗНЕЦІНИВСЯ, ЩО ЙОГО ДАЮТЬ ВСЯКИМ СУМНІВНИМ ОСОБАМ // Посетен на March 25, 2022.
  27. ↑ Президент Монголії нагородив Януковича орденом Дорогоцінного жезла // Українські новини, 30.06.2011. Архивиран от оригинала на 15 ноември 2012. Посетен на 30 юни 2011.
  28. ↑ Պաշտոնական. Շարունակվում է Ս.Սարգսյանի այցը Ուկրաինա // July 2, 2011. Посетен на June 23, 2022.
  29. ↑ Президент Вірменії нагородив Віктора Януковича орденом «Святого Месропа Мащтоца» // Архивиран от оригинала на 5 липня 2011. Посетен на 2 юли 2011.
  30. ↑ Указ Президента Вірменії про нагородження В. Ф. Януковича орденом Святого Месропа Маштоца від 30 червня 2011 року // Официален сайт на президента на Република Армения Архив на оригинала от 2011-08-15 в Wayback Machine.
  31. ↑ Президент Украины награжден высшей государственной наградой Кубы // October 22, 2011. Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-10-15.
  32. ↑ Відбулася церемонія вручення державних нагород Президентами України та Таджикистану // Официален сайт на президента на Украйна
  33. ↑ Президенти України та Об'єднаних Арабських Еміратів обмінялися державними нагородами // Официално онлайн представителство на президента на Украйна, 26.11.2012.
  34. ↑ Віктор Янукович та шейх Хамад бін Халіфа Аль Тані обмінялися державними нагородами // Официално онлайн представителство на президента на Украйна, 27.11.2012.
  35. ↑ State Awards Issued by Georgian Presidents in 2003-2015 // Посетен на March 25, 2022.
  36. ↑ Укази о одликовањима // Посетен на March 25, 2022.
  37. ↑ Ceremony to award Presidents of Azerbaijan and Ukraine held in Kyiv // November 18, 2013. Посетен на March 25, 2022.
  38. ↑ Профессор Янукович стал почетным доктором // Архивиран от оригинала на 6 март 2016. Посетен на 25 лютого 2014.
  39. ↑ Сергей Бубка наградил Виктора Януковича // Архивиран от оригинала на 2009-12-29. Посетен на 2022-10-15.
  40. ↑ LIGA ONLINE В.Янукович стал почётным гражданином Донецкой области // Посетен на 28 March 2022.[неработеща препратка]
  41. ↑ ЕНАКИЕВО Официальный сайт города//Почётные граждане // Архивиран от оригинала на 2011-05-17. Посетен на 2022-10-15.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Виктор Юшченко → президент на Украйна (2010 – 2014) → Олександър Турчинов (и.д.)
Петро Порошенко
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viktor Yanukovych в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Янукович&oldid=12307385“.