Леонид Кучма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леонид Кучма
2-ри президент на Украйна
Мандат
19 юли 1994 г. – 23 януари 2005 г.
Премиер Виталий Масол,
Евген Марчук,
Павло Лазаренко,
Валерий Пустовойтенко,
Виктор Юшченко,
Анатолий Кинах,
Виктор Янукович
Предшестван от Леонид Кравчук
Последван от Виктор Юшченко

Роден
9 август 1938 г. (1938-08-09) (83 г.)
Съпруга Людмила Кучма
Подпис Leonid Kuchma Signature 1996.png
Леонид Кучма в Общомедия

Леонѝд Данѝлович Ку̀чма (на украински: Леонід Данилович Кучма, роден на 9 август 1938 г.) е виден украински политик, единственият двукратен президент на Украйна.

Кучма е вторият министър-председател от 13 октомври 1992 до 21 септември 1993 г. и вторият президент на независима Украйна от 19 юли 1994 до 23 януари 2005 г. Той е председател на Съвета на държавните глави на ОНД от 29 януари 2003 до 16 септември 2004 г.

След президентството е председател на контактната група по урегулиране на конфликта в Донбас в периодите 2015 – 2018 и 2019 – 2020 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кучма е роден в с. Чайкине, Черниговска област, Украинска ССР, СССР на 9 август 1938 г. Баща му работи в лесничейство, загива във Великата отечествена война. Майка му работи в колхоз, сама отглежда техните 3 деца.

Кучма завършва Физико-техническия факултет на Днепропетровскския държавен университет (дн. Днипровски национален университет) с квалификация „инженер-механик“ през 1960 г.

Кандидат е на техническите науки,[1] университетски професор,[2] академик на Международната академия по астронавтика[3] в Стокхолм.

Става член на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1960 г. Сключва брак през 1967 г. с Людмила Талалаева (р. 1940), осиновена дъщеря на Генадий Туманов, заместник главен инженер на ПО „Южмаш“ в Днепропетровск. Тъст му обаче не е бил министър на средното машиностроене на СССР, както се твърди в публикации в интернет.[4] Със съпругата си имат дъщеря (1970) и 3 внуци от нея.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си Кучма работи в ракетно-космическата област за конструкторското бюро „Южное“ (на украински: „Південне“) в Днепропетровск. На 28 години става технически ръководител на изпитанията на ракетата „Циклон-2“ на космодрума Байконур в Казахска ССР. Получава Ленинска премия като инженер-ракетостроител (1979).

На 38 години Кучма е избран за секретар на партийния комитет на КПСС в ПО „Южмаш“ и член на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна (част от КПСС). Делегат е на XXVII (1986) и XXVIII (1990) конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз.

През 1982 г. Кучма е назначен за първи заместник генерален конструктор на КБ „Южное“, а през 1986 – 1992 г. заема длъжността генерален директор на производственото обединение „Южен машиностроителн завод“ („Южмаш“) в Днепропетровск, произвеждащо ракетно-космическа техника и друга наукоемка продукция.

Между 1990 и 1992 г. Кучма е член на Върховната рада (украинския парламент). Съосновател е на Академията за технологични науки на Украйна през 1991 г.

Премиерство[редактиране | редактиране на кода]

Кучма става министър-председател на Украйна през 1992 г. Страната е в икономическа криза – хиперинфлация от 2000 %, бюджетен дефицит в размер на 14 % от БВП, спад на БВП от 10 %.

Поставя като условие за заемане на премиерската длъжност предоставяне за 6 месеца на безпрецедентно широки пълномощия, като право да издава приравнени на закони декрети и да назначава ръководители на регионите. Тези искания са удовлетворени с приемането на Закон № 2796-XII от 18 ноември 1992 г. Той настоява обаче този закон да бъде продължен след изтичането на срока му на действие, но получава отказ от парламента и се оттегля.

Подава оставката си от премиерския пост през септември 1993 г. Става президент на Съюза на промишлениците и предпремачите на Украйна през декември 1993 г. Отново е избран за народен депутат през март 1994 г.

Разпределение по региони на гласовете на изборите през 1994 г.
Разпределение по региони на гласовете на изборите през 1999 г.

Президентство[редактиране | редактиране на кода]

Кандидатира се успешно за президент през 1994 г. с програма за стимулиране на икономиката чрез възстановяване на икономическите отношения с Русия и по-бързи пропазарни реформи. Преизбран е за втори мандат през 1999 г.

По време на неговото президентство украинската икономика отбелязва значителен растеж, украинско-руските отношения започват да се подобряват.

През 2000 г. президентът Кучма подписва закон за отмяната на смъртното наказание в Украйна[5].

Местна политика[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1994 г. Кучма обявява цялостна икономическа реформа, включително намаляване на субсидиите и премахване на ценовия контрол, по-ниски данъци, приватизация на промишлеността и селското стопанство, както и реформи по валутата и банковото дело. Парламентът одобрява основните точки от плана. Международният валутен фонд обещава заем от 360 милиона долара за започване на реформите.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 1997 г. Кучма подписва „Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство“ с Русия, която одобрява кръга от преговори със страните от ОНД. Освен това президентът се позовава на руския като „официален език“. Той подписва специален договор за партньорство с НАТО и дори изтъква възможността за членство в алианса.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Леонид Кучма е удостоен с множество награди – ордени, медали, почетни звания и други отличия на СССР, Украйна и други държави и организации. Сред тях са:

Обявен е за почетен гражданин на градове и област:

Леонид Кучма (в центъра) с президентите Владимир Путин (вдясно) с и президента на Азърбайджан Хейдар Алиев (вляво) през 2000 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 – „Вірю в український народ“. Київ: Видавничий дім „Альтернативи“ (сборник с речи).
  • 2001 – „Про найголовніше“.
  • 2003 – „Україна – не Росія“.
  • 2004 – „Своїм шляхом. Роздуми про економічні реформи в Україні“.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Костянтин Бондаренко. Леонід Кучма: портрет на фоні епохи. Харків: Фоліо, 2007, 636 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кучма Леонид Данилович. // lb.ua. Посетен на 2019-06-05.
  2. Леонид Кучма: биография уходящего президента. // NEWSru.com, 2004-10-31. Архивиран от оригинала на 2019-06-05. Посетен на 2019-06-05.
  3. Кучма получил звание академика Международной академии астронавтики. // ТАСС. Архивиран от оригинала на 2020-10-24. Посетен на 2020-03-16. (на руски)
  4. Архивированная копия. // Архивиран от оригинала на 2017-08-15. Посетен на 2017-08-15.
  5. „Кучма отменил смертную казнь“, Коммерсантъ, № 49 от 23.03.2000 г.
Леонид Кравчук президент на Украйна (1994 – 2005) Виктор Юшченко
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Украйна“         Портал „Украйна          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз