Хейдар Алиев

Хейдар Алиев Heydər Əliyev
3-ти президент на Азербайджан
Мандат	10 октомври 1993 – 31 октомври 2003
Предшественик	Абулфаз Елчибей
Наследник	Илхам Алиев
Председател на Мили Меджлис
Мандат	15 юни 1993 – 5 ноември 1993
Предшественик	Иса Гамбар
Наследник	Расул Гулиев
Лична информация
Роден	10 май 1923 г. Нахичеван, СССР
Починал	12 декември 2003 г. Кливланд, Охайо, САЩ
Гражданство	Азербайджан
Религия	Шиитски ислям
Съпруга	Зарифа Алиева
Деца	2 (Севил, Илхам)
Полит. партия	КПСС (1945 – 1991) Нов Азербайджан (1992 – 2003)
Подпис
Уебсайт	www.heydar-aliyev-foundation.org
Военна служба
Години	1941 – 1969
Преданост	СССР
Род войски	КГБ на АССР
Военно звание	генерал-майор
Хейдар Алиев в Общомедия

Хейдар Алиевич Алиев (на азербайджански: Heydər Əlirza oğlu Əliyev, на руски: Гейдар Алиев) роден на 10 май 1923 г., Нахичеван, Азербайджанска ССР, СССР, починал на 12 декември 2003 г., Кливланд, Охайо, САЩ) е съветски и азербайджански държавен, партиен и политически деец. Президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г. Два пъти е награждаван със званието на Герой на социалистическия труд (СССР) (1979, 1983)

Биография

Хейдар Алиев като млад

Полковник от КГБ Хейдар Алиев

Алиев е роден като четвърто дете в семейство с осем деца в град Нахичеван, Азербайджанска ССР.

През 1941 година започва работа като завеждащ отдел при НКВД в Нахичеванска АССР. Има сведения, че работи в резедентурата на КГБ в Иран, Турция, Пакистан и Афганистан. От 1966 г. до 1969 г. е председател на КГБ при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР, от 1969 година до 1982 година е първи секретар при ЦК на КП на Азербайджан. От 1982 г. отива в Москва, където става член на Политбюро към ЦК на КПСС, първи заместник председател на Министерски съвет СССР и генерал-майор. През 1987 година след конфликт с Горбачов преминава в оставка. Връща се в Азербайджан през юли 1990 година, където е избран за депутат на Върховния съвет на Азербайджанската ССР, председател на Върховния Меджлис на Нахичеванската Автономна република от 1991 г. до 1993 година. В 1993 година е избран за Президент на Азербайджан. По време на президентството му се установява политическа стабилност в страната.

След обявяването на независимостта на Азербайджан се отказва от комунистическата идеология и напуска през 1991 г. комунистическата партия, а малко по-късно Азербайджанската комунистическа партия се саморазпуска и се преименува на Народен фронт нов Азербайджан (aserb. Yeni Azərbaycan) със свой първи председател Хейдар Алиев. Тя се превръща в Партия на властта, като броят на членовете нараства над половин милион с течение на времето.

Дейност като Президент на Азербайджан

На 12 ноември 1995 година е приета новата конституция на Азербайджан, която влиза в сила от 27 ноември 1995 година. С приемането на новата конституция и отмяната на смъртното наказание през 1998 година са направени важни стъпки към правовата държава. През 2002 година правителството на Алиев подписва Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Още през 1998 година е създаден и Конституционният съд.

Икономическа политика

През 1994 година един международен консорциум наречен Aserbaidschan International Operating Company (AIOC), подписва своя първи договор, наречен „Договор на столетието“ за азербайджанските залежи на нефт и газ. В рамките на договора 80 % от общата чиста печалба отива в Азербайджан, а останалите 20 % при инвестиционните компании.

Външна политика

Във външната политика се правят опити за балансиране на ръба между добри отношения както с политически изолирания Иран, така и с Турция, която е член на НАТО, а така също и със САЩ, както и запазване на добрите отношения с Русия. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация. Вътрешнополитически се обръща към азербайджанския национализъм като дава предимство на азерския език и култура и засилва влиянието на Турция за сметка на руското културно влияние.

В памет на Хейдар Алиев

• Център „Хейдар Алиев“
• Международно летище „Хейдар Алиев“
• Хейдар джамия