Организация на Договора за колективна сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Организацията на договора за колективна безопасност е военен съюз в рамките на СНГ.

CSTOODKB.png

История[редактиране | редактиране на кода]

Страните-членки в Организацията на Договора за колективна безопасност

На 15 май 1992 Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписали в Ташкент договора за коллективной безопасности (ДКБ). Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993, Грузия — на 9 септември 1993, Белорусия — на 31 декември 1993.

Договорът встъпва в сила на 20 април 1994. Договорът е бил предвиден за 5 години и допускал продължение. На 2 април 1999 президентите на Армения, Белорусия, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписват протокол за продължаването срока на действия на договора в следващия петилетен период, обаче Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го удължат, и в същата година Узбекистан се присъединява към ГУУАМ.

На московската сесия на ДКБ 14 май 2002 е взето решение за преобразуването на ДКБ в пълноценна международна организация — Организация на Договора за колективна безопасност (ОДКБ). На 7 октомври 2002 в Кишинев са подписани Устав и Съглашение за правовия статус на ОДКБ, които са ратифицирани в седемте държави-членове на ОДКБ и встъпват в сила на 18 септември 2003.

На 16 август 2006 в Сочи е подписано решение за пълноправно присъединение (възстановяване на членството) на Узбекистан в ОДКБ.

От 19 декември 2012 г. Узбекистан напусна официално ОДКС.

През 2013 г. Сърбия и Афганистан получиха статут на наблюдател в парламентарната асамблея на ОДКС.

От края на 2014 г. се водят преговори с Иран да получи статут на наблюдател през 2015 г.

Перспективи на развитие[редактиране | редактиране на кода]

Русия в последно време възлага големи надежди на тази организация, разчитайки с нейна помощ да укрепи своите стратегически позиции в Централна Азия. Русия счита този регион за зона на своите стратегически интереси.

В същото време на територията на Киргизия се разполага военно-въздушната база на США Манас, и Киргизия не възнамерява да я закрие скоро. Таджикистан в началото на 2006 дал съгласие за съществено нарастване на разположената на негова територия френска военна групировка, действуваща в състава на коалиционните сили в Афганистан.

За усилване позициите на ОДКБ Русия предлага да проведе реформиране на колективните сили за бързо реагиране на Централноазиатския регион. Тези сили се състоят от десет батальона: по три от Русия и Таджикистан, по два — от Казахстан и Киргизия. Общата численост на личния състав на колективните сили е около 4 хил. души. Авиационната съставяща (10 самолета и 14 вертолета) се намира на руската авиобаза Кант в Киргизия.

Във връзка със завръщането в ОДКБ на Узбекистан се отбелязва, че още в 2005 узбекските власти са издигнали проект за създаване на международни «антиреволюционни» наказателни сили в постсоветското пространство в рамките на ОДКБ. Готвейки се за встъпването в тази организация, Узбекистан подготвя пакет предложения по нейното усовършенствуване, включващ създаване в нейните рамки на разузнавателна и контраразузнавателна структури, а също и разработка на механизми, които биха позволили на ОДКБ да гарантира на държавите от Централна Азия вътрешна безопасност. През 2012 г. Узбекистан за втори път напусна организацията поради различни възгледи от другите членки на организацията.

Иран може да стане наблюдател в ПА на ОДКС според председател на Парламентарната асамблея на Съюза на Русия и Беларус С. Наришкин:

Иран мог бы стать наблюдателем в Парламентской ассамблее ОДКБ

Нарышкин.

Структура ОДКБ[редактиране | редактиране на кода]

Висш орган на Организацията се явява Съветът по колективна безопасност (СКБ). В състава на Съвета влизат главите на страните-членки. Съветът разглежда принципиалните въпроси на дейността на Организацията и приема решения, насочени към реализация на нейните цели и задачи, а също обезпечава координацията и съвместната дейност на държавите-членове за реализация на тези цели.

Съвет на министрите на външните дела (СМИД) — консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействие на страните-членки в областта на външната политика.

Съвет на министрите на отбраната (СМО) — консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействие на страните-членки в областта на военната политика, военното строителство и военно-техническото сътрудничество.

Комитет на секретарите на съветите по безопасност (КССБ) — консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействие на страните-членки в областта на обезпечаването на тяхната национална безопасност.

Генералният секретар на Организацията се явява най-висшето административно длъжностно лице на Организация и осъществява ръководствота на Секретариата на Организацията. Назначава се с решение на СКБ из числото граждани на страните-членки и е подопечен на Съвета. В настояще време такъв се явявя Николай Бордюжа.

Секретариат на Организацията е постоянно действуващ работен орган на Организацията за осъществяване на организационно, информационно, аналитическо и консултативно обезпечаване на дейността на органите на Организацията.

Обединен щаб на ОДКБ е постоянно действуващ работен орган на Организации и СМО ОДКБ, отговарящ за подготовката на предложения и реализацията на решенията по военната съставяща на ОДКБ. От 1 декември 2006 се предполага възлаганео на обединения щаб на задачи, изпълняеми от командването и постоянната оперативна група на щаба на колективните сили.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Организация Договора о коллективной безопасности (истоки, становление, перспективы), Николаенко В. Д., 2004 ISBN 5-94935-031-6

Препратки:[редактиране | редактиране на кода]