АЕЦ Чернобил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чернобил.

АЕЦ „Чернобил“
Електроцентралата в саркофага си, 2007 г.
Електроцентралата в саркофага си, 2007 г.
Ukraine adm location map.svg
51.3896° с. ш. 30.0991° и. д.
Местоположение в Украйна
Местоположение Припят, Украйна
Режим Не работи, но е под контрол, тъй като все още съдържа радиоактивни материали.
Гориво атомна
Реактори 1000 MW (РБМК; 1977 – 1996)
1000 MW (РБМК; 1978 – 1991)
1000 MW (РБМК; 1981 – 2000)
1000 MW (РБМК; 1983 – 1986)
Капацитет 4000 MW
Открита 26 септември 1977
Закрита 15 декември 2000
Уебсайт http://www.chnpp.gov.ua/
АЕЦ „Чернобил“ в Общомедия

Чернобилската атомна електроцентрала (на украински: Державне спецiалiзоване пiдприємство „Чорнобильська АЕС“, на руски: Чернобыльская АЭС) е изведена от експлоатация атомна електроцентрала, близо до град Припят, Украйна, на 18 km северозападно от град Чернобил, на 16 km от украинско-беларуската граница и на около 110 km на север от Киев. Там на 26 април 1986 г. се случва тежката Чернобилска авария.

Електроцентралата се очаква да бъде напълно демонтирана до 2065 г. На 3 януари 2010 г. украинското правителство приема закон в тази насока.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Първата част от Чернобилската АЕЦ (първи и втори енергоблокове с ядрени реактори РБМК-1000) е построена в периода 1970 – 1977 г. Втората част (трети и четвърти енергоблокове с аналогични реактори) е построена към края на 1983 г. През 1981 г. на 1,5 km югоизточно от главната площадка започва строежа на третата част с пети и шести енергоблокове със същите реактори, който бива спрян след аварията в четвърти енергоблок при висока степен на готовност на обектите.

Непосредствено в долината на река Припят на югоизток от централа за осигуряване на охлаждане на турбинните кондензатори и други топлообменници на четирите енергоблока е построено насипно охлаждащо езеро с площ от 22 km2 на ниво, по-високо със 7 m от нивото на водата в река Припят и с 3,5 m по-ниско от нивото на площадката на централата.[2] За охлаждане на пети и шести блок се е предвиждало построяването на охладителни кули.

Проектираната сумарна мощност на Чернобилската АЕЦ е 6000 MW, като към април 1986 г. в експлоатация са четири енергоблока с реактори РБМК-1000 и обща мощност от 4000 MW.[3] Към момента на аварията, Чернобилската АЕЦ заедно с Ленинградската и Курската са най-мощните електроцентрали в СССР.[4]

След 23 години и 1 ден експлоатация, на 15 декември 2000 г. Чернобилската АЕЦ прекратява производството на електроенергия завинаги. Към настоящия момент се работи по извеждането ѝ от експлоатация и преобразуването на разрушения четвърти блок в екологически безопасна система.[5][6]

Подмяна на саркофага[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално обявена през юни 2003 г., нова стоманена постройка, наречена Нов безопасен саркофаг, се строи, за да замени остаряващия и бързо построен саркофаг, който защитава четвърти реактор.[7] Въпреки че развитието на проекта е отлагано няколко пъти, строежът на новия саркофаг официално започва през септември 2010 г.[8] Той е финансиран от международен фонд, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие, и е проектиран и строен от френския консорциум Novarka.[9] Novarka строи голяма дъговидна структура с ширина 270 m, височина 100 m и дължина 150 m, която да покрива стария рушащ се бетон, който се ползва към момента.

Проектът по стоманената обвивка се очаква да струва 1,4 милиарда долара и да бъде завършен към 2017 г. Има отделен договор с американската фирма Holtec за построяване на съоръжение в района за съхранение на ядрените отпадъци от Чернобил.[10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chornobyl nuclear power plant site to be cleared by 2065. // Kyiv Post, 2007. Посетен на 14 април 2011.
  2. Газета „Новости ЧАЭС“, Выпуск № 8 – 9 от 31 юли 2012 г.
  3. Описание Чернобыльской АЭС с реакторами РБМК-1000 Информация об аварии на Чернобыльской АЭС и её последствиях, подготовленная для МАГАТЭ. Доклад академика Легасова В. А. Вена. 25 август 1986 г.
  4. Информация о 4-м энергоблоке Курской АЭС на сайте МАГАТЭ (International Atomic Energy Agency) www.iaea.org
  5. Закон Украины Про загальні засади подальшої експлуатації і зняття з експлуатації Чорнобильської АЕС та перетворення зруйнованого четвёртого енергоблока цієї АЕС на екологічно безпечну систему, 11 декември 1998 г.
  6. Информация о закрытии станции на официальном сайте ГСП „Чернобыльская АЭС“
  7. Chernobyl – What Have We Learned?: The Successes and Failures to Mitigate Water Contamination Over 20 Years. Springer Science & Business Media, 3 юни 2007. ISBN 978-1-4020-5349-8. с. 247.
  8. Terra Pitta. Catastrophe: A Guide to World's Worst Industrial Disasters. Vij Books India Pvt Ltd, 5 август 2015. ISBN 978-93-85505-17-1. с. 64.
  9. Great Britain: Parliament: House of Commons: European Scrutiny Committee. Nineteenth report of session 2010 – 11: documents considered by the Committee on 16 February 2011, including the following recommendations for debate, reviewing the working time directive; global navigation satellite system; control of the Commission's implementing powers; recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters, report, together with formal minutes. The Stationery Office, 1 март 2011. ISBN 978-0-215-55666-0. с. 59.
  10. Chernobyl 25. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]