Кищимска катастрофа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Кищимската катастрофа (на руски: Кыштымская авария) е радиоактивно замърсяване, станало в Челябинска област, РСФСР, СССР на 29 септември 1957 г.

Инцидентът става в комплекса „Маяк“ – завод за плутоний, ядрени оръжия и преработка на ядрено гориво за СССР. Оценен е като катастрофа от 6-та степен по международната скала за ядрени и радиационни събития (МСЯРС)[1], което го прави 3-ия по сила ядрен инцидент в историята след аварията на АЕЦ Фукушима и Чернобилската авария (които са от 7-мо ниво на МСЯРС).

Събитието се случва в град Озьорск (Челябинска област)затворен град, построен край комплекса „Маяк“. Тъй като Озьорск (наричан също Челябинск-40 и Челябинск-65) не е означен на картите, случаят е обявен като бедствие в Кищим, най-близкия известен град.

Замърсената територия (с радиоактивната следа)
Озьорск днес

Преди катастрофата[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след Втората Световна война Съветският съюз изостава от САЩ в разработването на ядрено оръжие. Затова бързо започна да развива програми за научни изследвания и военна дейност за производство на достатъчно количество оръжеен уран и плутоний. Завод „Маяк“ е построен между 1945 и 1948 г. Проблемите за околната среда не са били взети под сериозно внимание в ранния етап на развитие. Всичките 6 реактора са в езерото Кизиталщ и използват отворен цикъл за охлаждане на системата, затова замърсената вода се изхвърля направо в езерото[2]. Първоначално „Маяк“ е използван за съхранение на силно радиоактивни отпадъци в близката река, като се изхвърлят отпадъци в река Об, течаща към Северния ледовит океан. По-късно езерото Карачай е използвано за съхранение на открити отпадъци[3].

През 1956 г. е добавено хранилище за течни ядрени отпадъци. То се състои от стоманени резервоари, монтирани в бетонна основа на 8,2 метра под земята. Поради високото ниво на радиация самите отпадъци се загряват до големи температури (макар и верижната реакция да не е възможна) и по тази причина е направен охладител за всяка банка, съдържаща не повече от 20 цистерни. [4]

Експлозия[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. не е монтирана система за охлаждане на резервоар, който съдържа около 70 – 80 тона течни радиоактивни отпадъци. Температурата в него започва да расте и в резултат на изпарението последва химически взрив на сухи отпадъци, състоящи се предимно от амониев нитрат и ацетат. Взривът на 29 септември 1957 г. по оценки е със сила около 70 – 100 тона тротил, който изхвърля 160-тонни бетонни шапки във въздуха[4].

Няма никакви преки жертви в резултат на експлозията, но тя поражда 20 мки (800 Пбк) радиоактивност. Голяма част от замърсяването се концентрира в близост до мястото на инцидента, което допринася за замърсяването на река Теча, а струята радиоактивни изпарения се състои от 2 MRP (80 Пбк) на мвр попадат на стотици километри.[5] по-рано замърсени територии, намиращи се в зона на влияние включва река Теча, което по-рано се отделя 2.75 MRP (100 Пбк) умишлено се хвърлят отпадъци, и езерото Карачай, което получава 120 MRP (4,000 Пбк).[3]

В следващите 10 до 11 часа радиоактивният облак се движи на североизток, достигайки 300 – 350 км от мястото на инцидента. Разпространението на облака води до дългосрочно замърсяване на площ от над 800 до 20 000 квадратни километра (в зависимост от замърсяването), на първо място с цезий-137 и стронций-90[3]. Тази област обикновено се нарича Радиоактивна следа в Източен Урал (ВУРСА)[6].

Евакуация[редактиране | редактиране на кода]

Най-малко 22 села, изложени на радиация в резултат на катастрофата, с общо население около 10 000 души, са евакуирани. Някои са евакуирани след седмица, но отнема почти 2 години за евакуацията на всички жители[7].

Кищимски паметник на ликвидаторите на аварията
Село
Население
Евкуационно

време (в дни)

Доза радиация в (mSv)
Бердяниш 421 7 – 17 520
Сатликово 219 7 – 14 520
Галикаево 329 7 – 14 520
Руска Караболка 458 250 440
Алабуга 486 255 120
Югоконево 2,045 250 120
Горни 472 250 120
Игиш 223 250 120
Трошково 81 250 120
Бойовка 573 330 40
Мелниково 183 330 40
Фадино 266 330 40
Гусево 331 330 40
Мал. Сабурово 75 330 40
Скориново 170 330 40
Брюканово 89 330 40
Кривошейно 372 670 40
Кожакул 631 670 40
Тигиш 441 670 40
Четиркино 278 670 42
Клюкино 346 670 40
Кирпичики 160 7 – 14 5

След катастрофата[редактиране | редактиране на кода]

Поради секретността на Маяк, населението на засегнатите райони, първоначално не е информирано за инцидента. Седмица по-късно (6 октомври) операция по евакуацията на 10 000 души от зоната на поражение, започва без властите да дават обяснение за причините за евакуация.

Неясното послание за „катастрофална авария“ и „валеж на радиоактивен дъжд както над Съветският съюз така и над много съседни държави“ се появяват в Западната преса, между 13 и 14 април 1958 г., а първите подробности се появяват във виенския вестник „Ди преса“ на 17 март 1959.[8][9]

Реалният брой на жертвите остава неизвестен, тъй като радиационно-индуцираният рак е клинично неразличим от всеки друг рак, и честотата може да се измерва само въз основа на епидемиологични проучвания. В една книга се твърди, че „през 1992 г., изследване, проведено от Института по биофизика в бившото Съветското Министерство на здравеопазването. В Челябинск се открива, че 8,015 души са загинали през последните 32 години в резултат на злополуката“.[2] За разлика от това, само 6000 души имат свидетелство за смърт, които са били открити от жителите на река Теча в периода от 1950 до 1982 г.[10] Съветското изследване отчита по-широк географски район засегнат от радиоактивната вълна. Най-често се цитира оценка на 200 смъртни случаи от рак, но произхода на тази информация не е ясна. По-скорошни проучвания показват, че около 49 до 55 смъртни случаи от рак сред жителите могат да бъдат свързани с радиационно облъчване.[10] Това включва ефектите от всички радиоактивни емисии в реката, от които 98% са налични много преди 1957 г. когато става произшествието, но не се вземат под внимание последствията от радиоактивната вълна, която се разпростира на североизток.[11] В областта най-близо до катастрофата са диагностицирани 66 случаи на хронична лъчева болест.[12]

За да се намали разпространението на радиоактивно замърсяване след аварията, замърсеният терен е изкопан и складиран в специални клетки, които се наричат „ гробища“.[13] Правителството на СССР през 1968 г. замаскира Вурска област чрез създаване на резерват „Източен Урал“, който забранява достъпа до засегнатата област.

Според Георги[14], който се позовава на закона За свобода на информацията, Централното разузнователно управление (ЦРУ) са знаели за катастрофата през 1957 г., но държи това в тайна, зареди предотвратяване на неблагоприятни последици за не укрепената американската атомна промишленост.[15] През 1989 г. Съветското правителство започва постепенното разсекретяване на документи, отнасящи се до катастрофата.[16][17]

Ситуация към 2016 г.[редактиране | редактиране на кода]

Нивото на радиация в Озьорск е около 0,1 мсв на година[18] – счита се за безопасно за човека, но зоната ВУРСА (с радиоактивна следа) все още е силно радиоактивна[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Radioactive.svg Ядрени инциденти Radioactive.svg
INES 7 Flag of the Soviet Union.svg Чернобил (1986) · Flag of Japan.svg Фукушима (2011)
INES 6 Flag of the Soviet Union.svg Маяк (1957)
INES 5 Flag of Canada.svg Чолк ривър (1952)  · Flag of the United Kingdom.svg Уиндскейл (1957) · Flag of the United States.svg Санта Сузана (1959) · Flag of Switzerland.svg Люсенс (1969) · Flag of the United States.svg Три-Майл-Айлънд (1979)  · Flag of Brazil.svg Гояния (1987)
INES 4 Flag of the United States.svg Монроу (1966)  · Flag of the Soviet Union.svg Сосновий Бор (1974)  · Flag of the Czech Republic.svg Ясловске Бохунице (1977)  · Flag of the Soviet Union.svg Белоярск (1977)  · Flag of France.svg Сен-Лоран (1980)  · Flag of Japan.svg Токаимура (1999)  · Flag of Belgium.svg Фльорюс (2006)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kyshtym disaster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.