Железопътна линия Свищов – Левски – Троян

Железопътна линия 24
Информация
Тип	нормална (1435 mm)
Статус	действаща
Крайни гари	Свищов, Троян
Започва от	Свищов
Свързани линии	Железопътна линия 2
Станции	27
Номер линия	24
Пусната	9 август 1909 г.
Разширение	Ореш – Белене 1918 Левски – Ловеч 1927 Ловеч – Троян 1948
Дължина	43,005 km
Брой линии	неудвоена
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	не
Работна скорост	50 - 105 km/h
Максимален наклон	15 ‰
Минимален радиус	300 m
Железопътна линия 24 в Общомедия

Железопътната линия Свищов – Левски – Троян е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в централна Северна България, област Велико Търново, област Плевен и област Ловеч.

Участък Свищов – Левски

Решението за създаване на нормална железопътна линия, която да свърже пристанище Свищов с линията София – Горна Оряховица – Варна, е регламентирано със Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници от 26 февруари 1897 г. Законът задължава българското правителство да построи и свърже тази линия с „централната“ при гарите Градище, Левски или Каменец.

Привържениците на това решение изказват мнение, че икономическите интереси на страната налагат на линията да се даде предимство пред железопътната линия Русе – Търново.

Със съдействието на австрийското параходство по долното течение на р. Дунав през втората половина на XIX век град Свищов става най-важното пристанище в Северна България. По това време то е разполагало с много магазини и хамбари, каквито не е имало дори в българските морски пристанища. Корекциите на река Дунав при „Железни врата“ дават тласък в развитието на корабоплаването и създават условия за возене на тежки и обемисти товари и пшеница нагоре по течението на реката. Извозването на зърнените храни и други товари по централната железопътна линия до пристанище Варна се смята за неефективно, тъй като от Княжество България до Германия по Дунав се стига за 10 – 12 дни, а през Варна до пристанище Хамбург – за около един месец.

През 1906 г. се сключва договор за построяване на линията Левски – Свищов чрез Общостроително предприятие. Договорът е съставен в два екземпляра на български и френски език и е одобрен от Министерския съвет. Строителството започва през същата година и на 9 август 1909 г. линията се предава в експлоатация. Тя е дълга 47,8 km, с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.

Свищов – Троян
	0+000 Свищов
	2+643 сп. „Елит“
	7+700 сп. „Илиево“
	11+274 (0+000) Ореш
	2+600 Татари (линия 24.1)
	7+800 Деков (линия 24.1)
	12+550 Белене (линия 24.1)
	20+680 Драгомирово
	29+247 РП Морава
	36+350 сп. „Кукла“
	41+680 Червена
	Линия 2 (Варна)
	47+743 (239+660) Левски
	Линия 2 (София)
	53+329 Асеновци
	56+334 Летница
	63+120 Чавдарци
	67+534 Александрово
	71+416 сп. „Драсов“
	78+432 Дойренци
	81+106 Йоглав
	88+417 Умаревци
	90+240 „Ловеч-север“
	91+072 сп. „Ловеч“
	95+008 Ловеч
	97+196 сп. „Ловеч юг“
	98+160 Казачево
	101+188 Хлевене
	109+243 Абланица
	114+172 Лешница
	117+100 Ломец
	120+229 Добродан
	124+406 Калейца
	130+400 Троян

Участък Ореш – Белене (линия 24.1, 24А)

Железопътното отклонение Ореш (Бендер) – Белене се строи през Първата световна война за нуждите на военната понтонна дружина, разположена в Белене от Управлението на железопътните съобщения. Предадено е за експлоатация в БДЖ на 11 юли 1921 г. Построено е с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 12 ‰, дължината му е 12,550 km и с релси втора употреба тип „ЦСВ“. През 1970 г. те са заменени с тип 49 kg/m с дължина 25,00 m.

В средата на 80^-те години са правени разработки за строеж на хидротехнически комплекс (ХТК) на река Дунав, в равнината между Никопол и Белене. Предвиждано е преграждане на реката със стена с шлюзове, а върху стената да има път и железопътна връзка с Румъния. За тази цел, на няколко километра преди гара Белене е поставена стрелка и е построена железопътна линия в посока към ХТК. След закриването на проекта тази линия е демонтирана през 90^-те години.

От гара Ореш започва и железопътно отклонение в посока на спряната от строеж АЕЦ „Белене“ с дължина около 10 km.

От 2000 г. в участъка Ореш – Белене е спряно пътническото движение, гара Белене е закрита за редовно товарно движение и е оперативен пост на гара Ореш.

Левски – Троян (линия 25)

Тя е продължение на линията Свищов – Левски със замисъл в бъдеще да се свърже чрез тунел под Стара планина с Подбалканската железопътна линия, откъдето в посока юг се свързва с Пловдив. Така тя би свързала трите главни артерии на железопътната мрежа, с което ще се получи нова удобна железопътна връзка между Северна и Южна България.

Чрез трудова повинност под ръководството на строителен комитет и със средства на населението на местните селища започва строежът на частта Левски – Ловеч през 1921 г. Обектът е завършен успешно и евтино при извънредно опростена и икономична строителна организация под ръководството само на един технически ръководител-техник, заплащан от строителния отдел при Главната дирекция на железниците и пристанищата през 1927 г. Дължината е 47,200 km с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Трасето следва основно течението на река Осъм.

Участъкът Ловеч – Троян е проучен за първи път през 1896 г. като част от железопътната линия Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен. След завършването на железопътната линия Левски – Ловеч се правят нови технически проучвания за нейното продължаване. Изготвят се нови проекти и през септември 1929 г. започва строителството, при което работата напредва бавно до 1934 г., след което е строежът е спрян.

Вече след 9 септември 1944 г. населението на Троянския край отново повдига въпроса за завършване на линията. Това е изразено в проведен референдум, в който 99 % от гласовете са за приключване на строителството. Местните хора поемат задължението да осигурят 40 % от общата стойност на линията в труд, материали и пари. През 1946 г. се извършва трасиране, а през месец май 1947 г. започва и строежът ѝ като местна линия. В първите 15 km линията е прокарана през много труден скален терен, което е наложило изграждането на 4 тунела с обща дължина от около 1000 m, няколко високи подпорни стени, много мостове и водостоци. В останалата си част е в сравнително по-лек терен по долината на река Осъм. През 1948 г. е обявена за национален строителен обект. В построяването ѝ вземат участие 12 000 младежи-бригадири от цялата страна, които са на издръжка на местното население. Над 30 000 души мъже и жени от тогавашната Троянска и Ловешка околия изработват 62 000 м³ земни работи, извадена скална маса и чакъл 25 000 m³, подготвят и превозват 51 000 траверси. Въпреки сложния терен на трасето участъкът е завършен в много кратък срок и е открит на 10 октомври 1948 г.

Общата дължина на линията от Левски до Троян е 77,200 km, минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.

Продължението на тази линия от Троян на юг до гара Христо Даново на Подбалканската железопътна линия изисква построяването на тунел с дължина 12,860 m, отдавна проучен и с благоприятни геоложки и инженерно-строителни параметри.

За построяването на отсечката Левски – Ловеч са дарени средства от:

• Георги Семерджиев – адвокат и народен представител – 5000 лв.;
• Косто Донев – фабрикант – 3000 лв.;
• проф. Стефан Ватев – 3000 лв.;
• зап. подполк. Косто Петров – 2000 лв.;
• Стефан Ив. Кушев – главен представител на дружество „Балкан“ – 2000 лв.;
• Данка Ил. Белковска – 1000 лв.;
• д-р Димо Сяров – публицист и писател – 1000 лв.;
• Евдокия Рачо Димчева – 1000 лв.;
• минен инж. Павел Петров – 1000 лв.;
• Петър Василев – техник – 1000 лв.;
• Петър Тодоров – министър на финансите – 1000 лв.;
• проф. Беню Цонев – 500 лв.;
• инж. Трифон Трифонов – инспектор в строителен отдел – 500 лв.;
• проф. д-р Тошко Петров – 500 лв.;
• Косто Добрев – производител на естествени цветя – 500 лв.;
• инж. Гено Василев – 500 лв.;
• Тошко Костов – притежател на частно търговско училище – 500 лв.;
• Илия Д. Конаков – юрисконсулт при БНБ – 500 лв.;
• проф. Анастас Иширков – 500 лв.;
• ген. Никифор Никифоров – 500 лв.;
• проф. д-р Михаил Минев – 500 лв.;
• Александрина Н. Лазарова – 500 лв.;
• полк. Иван Ватев – интендант в двореца – 500 лв.;
• Христо Кирчев – търговец и индустриалец – 500 лв.;
• инж. арх. Георги Ненов – инспектор по благоустройството – 500 лв.;
• инж. Гено Джамбазов – началник отдел при благоустройството – 500 лв.;
• Стефан Пейков – редактор на списание „Икономия и домакинство“ – 500 лв.;
• Петър Манев – началник отдел при централното управление на БНБ – 500 лв.;
• Александър Цачев – директор на кожарска фабрика – 500 лв.;
• Иван Цочев – търговец – 500 лв.;
• Лукан Луканов – член на Висшия административен съд – 500 лв.;
• ген. Владимир Лазаров – началник на Софийския гарнизон – 500 лв.;
• Дочо Банков – представителство търговия и комисионна – 500 лв.;
• Христо Гр. Узунов – главен счетоводител във Военното министерство – 500 лв.;
• Иван Урумов – ботаник – 500 лв.;
• проф. д-р Параскев Стоянов – 500 лв.;
• Тодор Йочев – юрист в банка „България“ – 500 лв.;
• Найден Патев – адвокат – 500 лв.;
• Косто Колев – администратор в БНБ – 500 лв.;
• Никола Рачев – адвокат и народен представител – 500 лв.;
• Бочо Джамбазов – главен касиер в БНБ – 500 лв.;
• д-р Димитър Тошков – зъболекар – 500 лв.;
• Стоян Бочев – директор на застрахователно дружество „България“ – 500 лв.;
• Бенко Тошков – адвокат – 500 лв.;
• полк. Анастас Вачев – началник на оперативните служби при Щаба на армията и Военното министерство – 500 лв.;
• подполк. Борис Бръняков – преподавател във Военното училище – 500 лв.;
• полк. Стефан Кокилев – началник отдел в артилерийската инспекция при Военното министерство – 500 лв.;
• Георги (Геро) Ванчев – кмет на Скопие – 300 лв.;
• Георги Ст. Пинтев – началник техническо бюро при Главната дирекция на железниците – 300 лв.;
• Стефан Луканов – началник отдел при Дирекцията на трудовата поземлена собственост – 300 лв.;
• майор Сирко Станчев – началник на секция в Щаба на армията при Военното министерство и адютант на царя – 300 лв.;
• Васил Банков – галантерист на магазин „Алтън Ловеч“ – 200 лв.;
• Георги Станчев – търговец – 200 лв.;
• Никола Добрев – главен инспектор в Министерство на правосъдието – 200 лв.;
• Марин Радков – адвокат – 200 лв.;
• Рачо Венков – адвокат – 200 лв.;
• Христо Луканов – поборник пенсионер – 200 лв.;
• инж. Кънчо Атанасов – инженер в Софийското окръжно инженерство – 100 лв.;
• Данаил Краев – юрист и инспектор в Министерство на търговията – 100 лв.

Технически съоръжения по железопътната линия

Гари

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Свищов	5	695	558	без ОИ
Ореш	4	445	392	РУКЗ
РП Морава	1	800	-	ЕМЦ
Левски	9	765	520	МРЦ
Летница	2	507	506	РУКЗ
Дойренци	2	390	350	РУКЗ
РП Ловеч север	3	745	555	РУКЗ
Ловеч	3	571	398	РУКЗ
Троян	4	533	375	РУКЗ
ОП Белене	1	1180		без ОИ

Мостове

междугарие	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Ореш – РП Морава	11+550	19,20	стомана	черен път и канал
РП Морава – Левски	43+955	53,60	стомана	черен път
РП Морава – Левски	44+621	50,30	стомана	р. Осъм
Летница – Дойренци	58+762	14,20	стомана и стоманобетон	река
Летница – Дойренци	65+124	15,05	стоманобетон	река
Летница – Дойренци	77+991	14,90	стоманобетон	река
Дойренци – Ловеч север	83+263	11,95	стомана	канал
Дойренци – Ловеч север	89+712	44,30	стоманобетон	шосе и тротоар
Ловеч север – Ловеч	92+530	48,80	стоманобетон
Ловеч – Троян	97+018	8,00	стоманобетон	канал
Ловеч – Троян	103+060	25,00	стоманобетон	река
Ловеч – Троян	107+895	23,00	стоманобетон	река
Ловеч – Троян	113+547	21,40	стоманобетон	дере и подлез
Ловеч – Троян	117+360	49,00	стоманобетон	черен път и река
Ловеч – Троян	118+365	40,20	стоманобетон	река
Ловеч – Троян	124+048	51,00	стоманобетон	река
Ловеч – Троян	125+470	35,70	стоманобетон	канал
Ловеч – Троян	125+842	72,00	стоманобетон	река
Ловеч – Троян	127+540	62,20	стоманобетон	река
Ловеч – Троян	128+682	6,20	стоманобетон	път
Ловеч – Троян	129+467	25,60	стоманобетон	път и река
Ореш – Белене	0+169	19,20	стомана	черен път и канал
Ореш – Белене	0+820	12,80	стомана	канал
Ореш – Белене	2+280	13,80	стомана	канал

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара	до гара	скорост
Свищов	РП Морава	75
РП Морава	Левски	60
Левски	сп. Александрово	105
сп. Александрово	Ловеч	75
Ловеч	сп. Абланица	70
сп. Абланица	сп. Добродан	50
сп. Добродан	сп. Калейца	70
сп. Калейца	Троян	50
Ореш	ОП Белене	40

Тунели

№	междугарие	тунел №	от km	до km	дължина, m	построен
1	Ловеч – Троян	1	95+638	95+986	347,80	1949
2	Ловеч – Троян	2	96+418	96+550	131,60	1949
3	Ловеч – Троян	3 (2А)	97+770	97+840	70,00	1949
4	Ловеч – Троян	4	104+683	104+949	265,80	1949

Вижте също

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 2 (България)

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.