Иван Ватев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Ватев
български артилерийски офицер
Роден
Починал
неизв.

Иван Вeтев Ватев е български офицер, генерал-майор от артилерията, командир на обсадния отдел от Софийския крепостен батальон през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 8 артилерийски полк и 8 артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Ватев е роден на 25 януари 1864 г. в Ловеч. През 1888 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 10 випуск, 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1892 е произведен в чин поручик, а на 2 август 1897 в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на Софийския крепостен батальон, а на 27 септември 1904 г. е произведен в чин майор. През 1909 г. майор Ватев е заема длъжността за помощник-началник на строево-домакинската част при Артилерийската инспекция, през 1911 г. е началник на крепостна секция при Артилерийската инспекция. Като майор командва 2-ра рота от Шуменския крепостен батальон.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е командир на обсадния отдел от Софийския крепостен батальон и на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1915 г. е назначен за помощник-командир на 8 артилерийски полк. По време на Първата световна война първоначално командва 8 артилерийски полк (от септември 1915 г.), след което поема командването на 8 артилерийска бригада. През 1916 г. е произведен в чин полковник.

През 1917 г. „за бойни отличия и заслуги през войната“ като командир на 8 артилерийски полк, съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас, но Орденския съвет намира, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[1], като със заповед № 355 по Министерството на войната от 1921 година наградата му е променена на Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.[2] Уволнен е от служба през 1919 г. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Генерал Ватев има 3 деца, сред които подполковник Владимир Ватев и капитан Стефан Ватев. Брат е на генерал-майор Анастас Ватев.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България