Крета (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Крета (Област Враца).

Крета
Общи данни
Население 305 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,476 km²
Надм. височина 101 m
Пощ. код 5961
Тел. код 06560
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 39712
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Гулянци
Лъчезар Яков
(БСП)

Крѐта е село в Северна България. То се намира в община Гулянци, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крета, община Гулянци, област Плевен, е разположено на 101 m надморска височина на дясната заливна и първа надзаливна тераса на р. Вит, на 11 km преди устието ѝ в р.Дунав. Селото отстои на 5 km от общинския център гр. Гулянци, на 18 km от с. Сомовит, на 24 km от с. Черковица, на 29 km от гр. Никопол и на 33 km от Плевен. Южно и източно от селото са разположени последните разклонения на Плевенските височини, на места силно насечени от дерета, които са изградени предимно от кредни варовици и припокрити с льос. В геоложко отношение те са част от Мизийската плочеста морфоструктура. По-млади, плиоценски седименти, покрити с алувиални кватернерни наслаги, изграждат долинното дъно на р. Вит. Северно от Крета започва една от най-обширните крайдунавски низини – Чернополската. Допреди 40 години източно от селото е имало действащи кариери за добив на креда, нерудно изкопаемо с приложение в строителството и фуражната индустрия (обогатява с минерални вещества фуражните смеси). Районът на селището принадлежи към Севернобългарската климатична подобласт на Европейската умерено-континентална област. Климатът се определя от преобладаващия западно-северозападен пренос на въздушни маси, равнинно-платовидния характер на релефа, меридионалната ориентация на асиметричната долина на р. Вит и широката орографска отвореност от север-северозапад. Средногодишната температура е 11,8 °С, през юли +24 °С, а през януари -2,3 °С. Характерни са големи годишни температурни амплитуди, чести са проявите на късните пролетни мразове и слани, особено вредни за земеделието. Наблюдават се и слаби инверсии през студеното полугодие, но задържането на студен въздух не е особено продължително заради добрата продухваемост по речната долина. Средногодишното количество на валежите е 560 mm, с майско-юнски максимум, преобладават западно-северозападните ветрове, а през зимата и северните. Установени са значителни запаси на грунтови води, залягащи на 15 – 20 m дълбочина. Неблагоприятно е високото съдържание на хексавалентен хром и натрий в питейната вода. Понякога през пролетта при високи води на р. Вит, особено преди изграждане на масивните диги покрай речното легло, са отбелязвани сериозни разливи и наводнения. Преобладаващи почвени разновидности са алувиално-ливадните, карбонатните и типични черноземи. Над селото има изкуствени насаждения от черен бор, примесени с габър, акация и офика, с подлес от шипка, дрян, глог и трънка. Тяхната полезащитна, противоерозионна и климаторегулираща функция е съществена. През 2005 – 2006 г., нечия абсурдна и необоснована научно заповед доведе до масовото унищожаване на естествената крайречна влаголюбива горска растителност, смътно напомняща на лонгозите. Само на отделни места има върби и тополи, а брястовете са извънредно редки. По крайселските мери преобладава вторичната тревиста растителност, сред която има и някои първични степни представители – садина, коило, еспарзета, ливадина, типец и др. Типична е ирано-туранската и средноевропейската фауна – ровещи животни като къртица, полевка, мишка, лалугер; бръмбари, скакалци, комари; някои птици – сврака, врана, рибарче.

Непосредствено преди шосейния мост на р. Вит, на левия бряг, е разположена мелница „Рай“, която преди 1944 година е функционирала като воденица. На терена до жп. спирката, която по време на кредодобива е функционирала като гара с 2 коловоза, личат основите на отдавна разрушените сушилни за широколистни сортове тютюн. От 2005 г. в югозападния край на селото, към село Комарево, е разкрита кариера за добив на варовици.

В землището на селото се отглеждат предимно зърнени (пшеница, царевица, овес) и технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, коноп, тютюн), дини и пъпеши, лозя и фуражни култури. На много места по цялата долина на р. Вит могат да бъдат забелязани помпени станции и кладенци – тип „Раней“, повечето от които не функционират.

Селището разполага с добре организиран автобусен транспорт-до разклона или в самия център, както и с 4 чифта пътнически композиции, обслужвани от дизеловите мотриси „Сименс-Дезиро“ на БДЖ, спиращи на жп. спирка Крета по линията Ясен-Черквица.

Селото се състои от 3 махали-по-старата, по-компактна и по-многолюдна долна махала и по-новата, по-разпръсната и по-малка горна махала, както и махалата „Ален Мак“, състояща се от 10 къщи край жп. спирката. Селският център със сградите на кметството, бившето читалище-киносалон, смесения магазин, хоремага (думата е русизъм, съкращение от първите срички на „хотел“, „ресторант“, „магазин“; така наричат най-значимата и представителна местна кръчма на центъра) и няколкото частни магазинчета и барчета, е оформен между двете махали.

В селото няма действаща детска градина и училище, както и построен религиозен храм. Недалеч от центъра, непосредствено до терена на някогашното футболно игрище, могат да бъдат забелязани основите на православен храм, но строежът е замразен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]