Радовене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Община Роман. За селото с подобно име в Община Ловеч вижте Радювене.

Радовене
Общи данни
Население 368 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,112 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 3144
Тел. код 09123
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 61488
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Роман
Валери Ролански
(АБВ, СДС, Атака)
Кметство
   - кмет
Радовене
Милчо Симеонов
(ГЕРБ)

Ра̀довене е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 5 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър.

На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка.

История[редактиране | редактиране на кода]

На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341).

Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.[1]

В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940).

Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени.

В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата „Пясъчница“ – 12 метра дължина.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Петров ден – юли
  • Пролетен бал -
  • събор -

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага със целодневна детска градина и училищна сграда. има Читалище с библиотека и киносалон.

Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Радовене

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, Българска диалектология, кн. IX, София 1979, с. 223 – 342

Източници[редактиране | редактиране на кода]