Радовене

Радовене
	Радовене
	Радовене Радовене
Общи данни
Население	361 души (15 март 2024 г.); 18 души/km²
Землище	20,112 km²
Надм. височина	188 m
Пощ. код	3144
Тел. код	09123
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	61488
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Роман; Валери Ролански ; (СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015)
Кметство; – кмет	Радовене; Милчо Симеонов; (ГЕРБ)

Тази статия е за селото в Община Роман. За селото с подобно име в Община Ловеч вижте Радювене.

Ра̀довене е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

География

Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 5 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър.

На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка.

История

На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341).

Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.^[2]

В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940).

Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени.

В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	403	100,00
Българи	303	75,18
Турци	0	0,00
Цигани	27	6,69
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	73	18,11

Културни и природни забележителности

Пещерата „Пясъчница“ – 12 метра дължина.

Редовни събития

Петров ден – 12 юли
Пролетен бал -
Събор – 31 октомври и 1 ноември

Други

Селото разполага с целодневна детска градина и училищна сграда. Има читалище с библиотека и киносалон.

Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби.

Личности

Починали в Радовене

Йото Курташев (1911 – 1944), български партизанин

Литература

Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, Българска диалектология, кн. IX, София 1979, с. 223 – 342

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]