Железопътна линия Свищов – Левски – Троян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 24
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус действаща
Крайни гари Свищов, Троян
Започва от Свищов
Свързани линии Железопътна линия 2
Станции 27
Номер линия 24
Пусната 9 август 1909 г.
Разширение Ореш – Белене 1918
Левски – Ловеч 1927
Ловеч – Троян 1948
Дължина 43,005 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 105 km/h
Максимален наклон 15 ‰
Минимален радиус 300 m

Железопътната линия Свищов – Левски – Троян е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в централна Северна България, област Велико Търново и област Ловеч.

Участък Свищов – Левски[редактиране | редактиране на кода]

Решението за създаване на нормална железопътна линия, която да свърже пристанище Свищов с линията София – Горна Оряховица – Варна, е регламентирано със Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници от 26 февруари 1897 г. Законът задължава българското правителство да построи и свърже тази линия с „централната“ при гарите Градище, Левски или Каменец.

Привържениците на това решение изказват мнение, че икономическите интереси на страната налагат на линията да се даде предимство пред железопътната линия Русе – Търново.

Със съдействието на австрийското параходство по долното течение на р. Дунав през втората половина на XIX век град Свищов става най-важното пристанище в Северна България. По това време то е разполагало с много магазини и хамбари, каквито не е имало дори в българските морски пристанища. Корекциите на река Дунав при „Железни врата“ дават тласък в развитието на корабоплаването и създават условия за возене на тежки и обемисти товари и пшеница нагоре по течението на реката. Извозването на зърнените храни и други товари по централната железопътна линия до пристанище Варна се смята за неефективно, тъй като от Княжество България до Германия по Дунав се стига за 10 – 12 дни, а през Варна до пристанище Хамбург – за около един месец.

През 1906 г. се сключва договор за построяване на линията Левски – Свищов чрез Обшостроително предприятие. Договорът е съставен в два екземпляра на български и френски език и е одобрен от Министерския съвет. Строителството започва през същата година и на 9 август 1909 г. линията се предава в експлоатация. Тя е дълга 47,8 km, с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.

Свищов – Троян
BSicon KBHFa.svg 0+000 Свищов
BSicon HST.svg 2+643 сп. „Елит“
BSicon eHST.svg 7+700 сп. „Илиево“
BSicon BHF.svg 11+274 (0+000) Ореш
BSicon exSTR+l.svgBSicon eABZgr.svg
BSicon exHST.svgBSicon STR.svg 2+600 Татари (линия 24.1)
BSicon exHST.svgBSicon STR.svg 7+800 Деков (линия 24.1)
BSicon exKBHFe.svgBSicon STR.svg 12+550 Белене (линия 24.1)
BSicon HST.svg 20+680 Драгомирово
BSicon BHF.svg 29+247 РП Морава
BSicon eHST.svg 36+350 сп. „Кукла“
BSicon HST.svg 41+680 Червена
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 2 (Варна)
BSicon BHF.svg 47+743 (239+660) Левски
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZgr.svg Линия 2 (София)
BSicon HST.svg 53+329 Асеновци
BSicon BHF.svg 56+334 Летница
BSicon HST.svg 63+120 Чавдарци
BSicon HST.svg 67+534 Александрово
BSicon HST.svg 71+416 сп. „Драсов“
BSicon BHF.svg 78+432 Дойренци
BSicon HST.svg 81+106 Йоглав
BSicon HST.svg 88+417 Умаревци
BSicon BHF.svg 90+240 „Ловеч-север“
BSicon HST.svg 91+072 сп. „Ловеч
BSicon BHF.svg 95+008 Ловеч
BSicon HST.svg 97+196 сп. „Ловеч юг“
BSicon HST.svg 98+160 Казачево
BSicon HST.svg 101+188 Хлевене
BSicon HST.svg 109+243 Абланица
BSicon HST.svg 114+172 Лешница
BSicon HST.svg 117+100 Ломец
BSicon HST.svg 120+229 Добродан
BSicon HST.svg 124+406 Калейца
BSicon KBHFe.svg 130+400 Троян

Участък ОрешБелене (линия 24.1, 24А)[редактиране | редактиране на кода]

Железопътното отклонение Ореш (Бендер) – Белене се строи през Първата световна война за нуждите на военната понтонна дружина, разположена в Белене от Управлението на железопътните съобщения. Предадено е за експлоатация в БДЖ на 11 юли 1921 г. Построено е с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 12 ‰, дължината му е 12,550 km и с релси втора употреба тип „ЦСВ“. През 1970 г. те са заменени с тип 49 kg/m с дължина 25,00 m.

В средата на 80-те години са правени разработки за строеж на хидротехнически комплекс (ХТК) на река Дунав, в равнината между Никопол и Белене. Предвиждано е преграждане на реката със стена с шлюзове, а върху стената да има път и железопътна връзка с Румъния. За тази цел, на няколко километра преди гара Белене е поставена стрелка и е построена железопътна линия в посока към ХТК. След закриването на проекта тази линия е демонтирана през 90-те години.

От гара Ореш започва и железопътно отклонение в посока на спряната от строеж АЕЦ „Белене“ с дължина около 10 km.

От 2000 г. в участъка Ореш – Белене е спряно пътническото движение, гара Белене е закрита за редовно товарно движение и е оперативен пост на гара Ореш.

Левски – Троян (линия 25)[редактиране | редактиране на кода]

Тя е продължение на линията Свищов – Левски със замисъл в бъдеще да се свърже чрез тунел под Стара планина с Подбалканската железопътна линия, откъдето в посока юг се свързва с Пловдив. Така тя би свързала трите главни артерии на железопътната мрежа, с което ще се получи нова удобна железопътна връзка между Северна и Южна България.

Чрез трудова повинност под ръководството на строителен комитет и със средства на населението на местните селища започва строежът на частта Левски – Ловеч през 1921 г. Обектът е завършен успешно и евтино при извънредно опростена и икономична строителна организация под ръководството само на един технически ръководител-техник, заплащан от строителния отдел при Главната дирекция на железниците и пристанищата през 1927 г. Дължината е 47,200 km с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Трасето следва основно течението на река Осъм.

Участъкът Ловеч – Троян е проучен за първи път през 1896 г. като част от железопътната линия Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен. След завършването на железопътната линия Левски – Ловеч се правят нови технически проучвания за нейното продължаване. Изготвят се нови проекти и през септември 1929 г. започва строителството, при което работата напредва бавно до 1934 г., след което е строежът е спрян.

Вече след 9 септември 1944 г. населението на Троянския край отново повдига въпроса за завършване на линията. Това е изразено в проведен референдум, в който 99 % от гласовете са за приключване на строителството. Местните хора поемат задължението да осигурят 40 % от общата стойност на линията в труд, материали и пари. През 1946 г. се извършва трасиране, а през месец май 1947 г. започва и строежът ѝ като местна линия. В първите 15 km линията е прокарана през много труден скален терен, което е наложило изграждането на 4 тунела с обща дължина от около 1000 m, няколко високи подпорни стени, много мостове и водостоци. В останалата си част е в сравнително по-лек терен по долината на река Осъм. През 1948 г. е обявена за национален строителен обект. В построяването ѝ вземат участие 12 000 младежи-бригадири от цялата страна, които са на издръжка на местното население. Над 30 000 души мъже и жени от тогавашната Троянска и Ловешка околия изработват 62 000 м3 земни работи, извадена скална маса и чакъл 25 000 m3, подготвят и превозват 51 000 траверси. Въпреки сложния терен на трасето участъкът е завършен в много кратък срок и е открит на 10 октомври 1948 г.

Общата дължина на линията от Левски до Троян е 77,200 km, минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.

Продължението на тази линия от Троян на юг до гара Христо Даново на Подбалканската железопътна линия изисква построяването на тунел с дължина 12,860 m, отдавна проучен и с благоприятни геоложки и инженерно-строителни параметри.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Свищов 5 695 558 без ОИ
Ореш 4 445 392 РУКЗ
РП Морава 1 800 - ЕМЦ
Левски 9 765 520 МРЦ
Летница 2 507 506 РУКЗ
Дойренци 2 390 350 РУКЗ
РП Ловеч север 3 745 555 РУКЗ
Ловеч 3 571 398 РУКЗ
Троян 4 533 375 РУКЗ
ОП Белене 1 1180 без ОИ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Ореш – РП Морава 11+550 19,20 стомана черен път и канал
РП Морава – Левски 43+955 53,60 стомана черен път
РП Морава – Левски 44+621 50,30 стомана р. Осъм
Летница – Дойренци 58+762 14,20 стомана и
стоманобетон
река
Летница – Дойренци 65+124 15,05 стоманобетон река
Летница – Дойренци 77+991 14,90 стоманобетон река
Дойренци – Ловеч север 83+263 11,95 стомана канал
Дойренци – Ловеч север 89+712 44,30 стоманобетон шосе и тротоар
Ловеч север – Ловеч 92+530 48,80 стоманобетон
Ловеч – Троян 97+018 8,00 стоманобетон канал
Ловеч – Троян 103+060 25,00 стоманобетон река
Ловеч – Троян 107+895 23,00 стоманобетон река
Ловеч – Троян 113+547 21,40 стоманобетон дере и подлез
Ловеч – Троян 117+360 49,00 стоманобетон черен път и река
Ловеч – Троян 118+365 40,20 стоманобетон река
Ловеч – Троян 124+048 51,00 стоманобетон река
Ловеч – Троян 125+470 35,70 стоманобетон канал
Ловеч – Троян 125+842 72,00 стоманобетон река
Ловеч – Троян 127+540 62,20 стоманобетон река
Ловеч – Троян 128+682 6,20 стоманобетон път
Ловеч – Троян 129+467 25,60 стоманобетон път и река
Ореш – Белене 0+169 19,20 стомана черен път и канал
Ореш – Белене 0+820 12,80 стомана канал
Ореш – Белене 2+280 13,80 стомана канал

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара km/h
Свищов РП Морава 75
РП Морава Левски 60
Левски сп. Александрово 105
сп. Александрово Ловеч 75
Ловеч сп. Абланица 70
сп. Абланица сп. Добродан 50
сп. Добродан сп. Калейца 70
сп. Калейца Троян 50
Ореш ОП Белене 40

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.