Сирко Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сирко Станчев
български военен, народен представител и политик
Звание Полковник
Години на служба 1912 – 1928
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Военно формирование 34-ти пехотен полк
1-ви пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
Образование Университет за национално и световно стопанство
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
София, България
Друга дейност Народен представител в:
XXIV ОНС   XXV ОНС   

Сирко Петров Станчев е български военен, адютант на Цар Борис III, народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сирко Станчев е роден през на 8 февруари 1892 г. в гр. Ловеч. От трети прогимназиален клас постъпва кадет във Военното на Н. В. Училище, което завършва на 2 август 1912 г. с първи офицерски чин подпоручик. Като командир на рота от 34-ти пехотен троянски полк взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Ранен е по време на сраженията при Одрин (1913). Награден с Орден За храброст. На 6 април 1918 г. е назначен за командир на охранителната рота в Чамкория, като преди това е бил ротен командир в ШЗО.[1]

След завършване на войната е удостоен с назначение, адютант на Н.В. Цар Борис III. Тази длъжност заема продължително време. Завършва генерал–щабна академия. От 1924 г. служи една година в Генералния щаб на Българската армия. От 1927 г. е в щаба на 1-ви пехотен софийски полк. През март 1928 г. с военно звание подполковник, напуска служба по собствено желание.

Занимава се с търговия и обществена дейност в София. Успешно завършва специалностите търговия и дипломация в Свободния университет в София (днес УНСС). След преврата на 19 май 1934 г., като близък на двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръ-дере (дн. Златоград). Тук установява тесни приятелски връзки с местните жители. През 1938 г. е избран за народен представител в XXIV – о обикновено народно събрание от Златоград. Представлява града и в следващото XXV – о обикновено народно събрание. През 1943 г. подписва обръщението на четиридесет и двама народни представители против изселването на българските евреи, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.

След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт. С решение № 243 от месец април 1996 г. на Върховния Съд на Република България присъдата е отменена.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]