Въбел (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Въбел.

Въбел
— квартал —
Църквата Света Троица в квартал „Въбел“ (Герен)
Църквата Света Троица в квартал „Въбел“ (Герен)
Страна Флаг на България България
Област Област Търговище
Община Община Търговище
Част от Търговище
Затвореното училище в квартал „Въбел“.

Въбел е квартал на град Търговище, до 1934 година е самостоятелно село и името му е Герен, от 1969 година става кв.Михаил Петров.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Кварталът се намира на 3,6 км северозападно от центъра на гр. Търговище в посока гр. Попово. През него преминава главният път Варна-Плевен-София, както и свързващ двата най-големи града на областта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за населението на селото датират в турски регистър от 1571 година, в който се споменават имената на няколко селяни ратаи на по-богати турци. Около 12 – 13 век, селището е било разположено в северната част на землището (землището на Тракия Глас България), след известно време селището западнало тъй като населението е било сполетяно от чума и селото се изнася на около 1 километър в източна посока (днешните гробища). Това ново местонахоцдение не допада на жителите, тъй като било ветровито и подложено и на други метеорологични промени, затова по-късно се установяват в южна посока близо до малката река, около която изобилствало от пасища и ливади. В началото на 18 век са построени първите къщи в североизточната част на селото (махалата Таръклъка). Постепенно там се заселило българското население, а турците си издигали къщи в южния край, който е бил с по-добро местоположение.

В началото на 19 век българското население се увеличава, по-будните българи са пътували из целия Балкански полуостров (дори до Божи гроб), възприемат някои възрожденски идеи и назрява идеята за осносваване на училище в селото.

По – време на освобождението, българите от село Герен са част от групата, която е повикала руските войски от град Омуртаг по-време на известните турски кланета през януари 1878 година в град Търговище.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението е предимно българско (над 95 %), има много малък брой цигани и още по–малък брой турци.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В близост до квартала през 2005 година е открит завод собственост на турския холдинг Шишеджам за производство на плоско стъкло [2]. В него работят предимно турци от града и близките села. Заводът придоби известност с арогантното отношение към работниците и дискриминация на българите, чиито доходи са в пъти по-ниски [3].

В кварталът се намира фирма за шлайфиране на двигателни блокове и колянови валове за автомобили – филиал на завод „Терем“, СБА център – Търговище, автосервизи – монтьорски и бояджийски, автокъщи, магазини, кафенета, читалище, две бензиностанции-едната SHELL, земеделски кооперации, цех за ПВЦ дограма и други занаятчийски ателиета.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Кварталът разполага с градски транспорт /линия №3/ и железопътна спирка, на линията свързваща Варна и София. Тя се обслужва само от пътнически влакове.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. http://www.dnevnik.bg/pazari/companii/2005/07/27/186925_purviiat_zavod_na_shishedjam_v_turgovishte_zaraboti/
  3. http://www.novazora.net/2007/issue13/story_11.html