Девня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Повеляново)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Девня
Сградата на общината в Девня
Сградата на общината в Девня
Общи данни
Население 9 193 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 8013 (НСИ)
Землище 83,621 km²
Надм. височина 48±1 m
Пощ. код 9160
Тел. код 0519
МПС код В
ЕКАТТЕ 20482
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Девня
Свилен Шитов
(ГЕРБ)
Девня в Общомедия
„Вълшебният извор“

Девня е град в североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население 9 193 души (2015) градът е трети по големина в областта след Варна и Провадия.

Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Реките Девня и Провадийска се вливат в близкото Белославско езеро. Тук извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони, но тъй като в близост до северозападния бряг на езерото има индустриална зона, околната среда е замърсена.

Местните забележителности включват останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, показани in situ, както и природната забележителност Побитите камъни.

География[редактиране | редактиране на кода]

Девня се намира на Провадийското плато на най-източната точка от платото, на 22 километра западно от Варна, 18 километра североизточно от Провадия.

Девня е известна с карстовите извори, които дават начало на река Девня и са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда[1]. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на мозайките

На 2 километра северно от града и леко югозападно от кариерата за циментовия завод е открито скално, може би тракийско, светилище.

Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις), главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От този период е известен слабо проучен античен амфитеатър.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне), Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.

През социализма се развива мрежата на градския транспорт с 3 градски линии (1, 2, 3), както и извънградските линии за Варна 14, 24, 28. Днес ДАП Девня е приватизиран и държи линии 1, 1А, 14, 14А, 28.

Население[редактиране | редактиране на кода]

С население 9 193 души (2015) Девня е трети по големина град в областта след Варна и Провадия.

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване
Численост
2001 8733
2011 8013

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 8013 100.00
Българи 5802 72.40
Турци 625 7.79
Цигани 519 6.47
Други 149 1.85
Не се самоопределят 122 1.52
Не отговорили 796 9.93

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

ЖП гара Повеляново, Девня

По времето на социализма е изграден Девненският промишлен комплекс, един от образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства, като солна киселина, хлор и т.н. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20% от продукцията на химическата промишленост.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Училища
  • СОУ „Васил Левски“ (гр.Девня)
  • ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ (кв.Повеляново)
Детски градини

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалища
  • Народно читалище „Просвета“
  • Народно читалище „Отец Паисий“
  • Читалище „Съзнание“
Обществени сгради
  • Младежки дом
  • Дневен център за хора с увреждания
Редовни събития

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Девненски извори – най-големите карстови извори в България. // Посетен на 22 юли 2018.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  3. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016.
  4. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България