Девня
Девня | |
---|---|
![]() Сградата на общината в Девня | |
Общи данни | |
Население |
9 193 (ГРАО, 2015-03-15)*![]() |
Землище | 83,621 km² |
Надм. височина | 48±1 m |
Пощ. код | 9160 |
Тел. код | 0519 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 20482 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община - кмет |
Девня Свилен Шитов (ГЕРБ) |
Девня в Общомедия |
Девня е град в североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население 9 193 души (2015) градът е трети по големина в областта след Варна и Провадия.
Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Реките Девня и Провадийска се вливат в близкото Белославско езеро. Тук извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони, но тъй като в близост до северозападния бряг на езерото има индустриална зона, околната среда е замърсена.
Местните забележителности включват останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, показани in situ, както и природната забележителност Побитите камъни.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Девня се намира на Провадийското плато на най-източната точка от платото, на 22 километра западно от Варна, 18 километра североизточно от Провадия.
Девня е известна с карстовите извори, които дават начало на река Девня и са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда[1]. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 2 километра северно от града и леко югозападно от кариерата за циментовия завод е открито скално, може би тракийско, светилище.
Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις), главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От този период е известен слабо проучен античен амфитеатър.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне), Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.
През социализма се развива мрежата на градския транспорт с 3 градски линии (1, 2, 3), както и извънградските линии за Варна 14, 24, 28. Днес ДАП Девня е приватизиран и държи линии 1, 1А, 14, 14А, 28.
Население[редактиране | редактиране на кода]
С население 9 193 души (2015) Девня е трети по големина град в областта след Варна и Провадия.
Численост на населението според преброяванията през годините:[3]
Година на преброяване |
Численост |
2001 | 8733 |
2011 | 8013 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 8013 | 100.00 |
Българи | 5802 | 72.40 |
Турци | 625 | 7.79 |
Цигани | 519 | 6.47 |
Други | 149 | 1.85 |
Не се самоопределят | 122 | 1.52 |
Не отговорили | 796 | 9.93 |
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
По времето на социализма е изграден Девненският промишлен комплекс, един от образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства, като солна киселина, хлор и т.н. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20% от продукцията на химическата промишленост.
- „Агрополихим“ – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и ди-калциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат;
- „Полимери“ – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (ПВЦ); – не работи от 2000 г
- „Солвей Соди“ – производство на „лека“ и „тежка“ калцинирана сода, натриев бикарбонат;
- „Захарен завод“ – производство на рафинирана захар;
- „Девня-Цимент“ АД.
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
- Училища
- СОУ „Васил Левски“ (гр.Девня)
- ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ (кв.Повеляново)
- Детски градини
- ЦДГ „Незабравка“
- ОДЗ „Детелина“
- ОДЗ „Здравец“
Култура[редактиране | редактиране на кода]
- Музей на мозайките – част от Стоте национални туристически обекта на БТС. Посещения: 10:00 – 16:00 ч.; почивни дни – събота и неделя. Има печат (номер 10) на БТС.
- Читалища
- Народно читалище „Просвета“
- Народно читалище „Отец Паисий“
- Читалище „Съзнание“
- Обществени сгради
- Младежки дом
- Дневен център за хора с увреждания
- Редовни събития
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
- Международен ден на детето
- Празник на град Девня е 24 май
- Фолклорен събор „Девня“
- Ретро рали „Девня“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Девненски извори – най-големите карстови извори в България. // Посетен на 22 юли 2018.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
- ↑ ((en)) „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ ((en)) „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|