Девня

Девня
Сградата на общината в Девня
Девня 43.218889, 27.560278 Девня Девня
Общи данни
Население	9 193 (ГРАО, 2015-03-15)* 8 013 (НСИ)
Землище	83,621 km²
Надм. височина	48 m
Пощ. код	9160
Тел. код	0519
МПС код	В
ЕКАТТЕ	20482
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    - кмет	Девня Свилен Шитов (ГЕРБ)
Девня в Общомедия

„Вълшебният извор“

Девня е град в североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население 9 193 души (2015) градът е трети по големина в областта след Варна и Провадия.

Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Реките Девня и Провадийска се вливат в близкото Белославско езеро. Тук извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони, но тъй като в близост до северозападния бряг на езерото има индустриална зона, околната среда е замърсена.

Местните забележителности включват останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, показани in situ, както и природната забележителност Побитите камъни.

География

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Побитите камъни

Девня се намира на Провадийското плато на най-източната точка от платото, на 22 километра западно от Варна, 18 километра североизточно от Провадия.

Девня е известна с карстовите извори, които дават начало на река Девня и са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.

История

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Музеят на мозайките

На 2 километра северно от града и леко югозападно от кариерата за циментовия завод е открито скално, може би тракийско, светилище.

Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις), главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От този период е известен слабо проучен античен амфитеатър.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне), Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1960-те години Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.

През социализма се развива мрежата на градския транспорт с 3 градски линии (1, 2, 3), както и извънградските линии за Варна 14, 24, 28. Днес ДАП Девня е приватизиран и държи линии 1, 1А, 14, 14А, 28.

Население

С население 9 193 души (2015) Девня е трети по големина град в областта след Варна и Провадия.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
2001	8 733
2011	8 013

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	8 013	100.00
Българи	5 802	72.40
Турци	625	7.79
Цигани	519	6.47
Други	149	1.85
Не се самоопределят	122	1.52
Не отговорили	796	9.93

Управление

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Икономика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

ЖП гара Повеляново, Девня

По времето на социализма е изграден Девненският промишлен комплекс, един от образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства, като солна киселина, хлор и т.н. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20% от продукцията на химическата промишленост.

• „Агрополихим“ – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и ди-калциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат;
• „Полимери“ – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (ПВЦ); – не работи от 2000 г
• „Солвей Соди“ – производство на „лека“ и „тежка“ калцинирана сода, натриев бикарбонат;
• „Захарен завод“ – производство на рафинирана захар;
• „Девня-Цимент“ АД.

Инфраструктура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Училища

• СОУ „Васил Левски“ (гр.Девня)
• ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ (кв.Повеляново)

Детски градини

• ЦДГ „Незабравка“
• ОДЗ „Детелина“
• ОДЗ „Здравец“

Култура

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

• Музей на мозайките – част от Стоте национални туристически обекта на БТС. Посещения: 10:00 – 16:00 ч.; почивни дни – събота и неделя. Има печат (номер 10) на БТС.

Читалища

• Народно читалище „Просвета“
• Народно читалище „Отец Паисий“
• Читалище „Съзнание“

Обществени сгради

• Младежки дом
• Дневен център за хора с увреждания

Редовни събития

• 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
• Международен ден на детето
• Празник на град Девня е 24 май
• Фолклорен събор „Девня“
• Ретро рали „Девня“

Външни препратки

• Община Девня – Официален сайт
• Анастас Ангелов. Девня – страници от историята