Поливинилхлорид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Polyvinylchloride-repeat-2D-flat.png
PVC на прах.

Поливинилхлоридът, наименование по IUPAC полихлороетен, международно наименование PVC, е полимер на винилхлоридa, с обща формула (СН2-CHCL)n. .

Полимеризацията се провежда във водни разтвори, съдържащи емулгиращи агенти или стабилизатори на суспензията; все повече се използва и блок-полимеризацията (поллимеризация в маса). Поливинилхлоридът се смесва с различни пластификатори, стабилизатори, пълнители, пигменти и др.

Използва се за направа на твърди материали (конструкции, тръби), за меки изделия (подови настилки, изкуствена кожа), за електроизолационни изделия. Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове.

От поливинилхлорид се правят и грамофонните плочи. В този контекст под винил в някои езици обикновено се разбира грамофонна плоча.

Основен проблем, свързан с използването на PVC, е сложността на неговата утилизация (рециклиране). При пълно изгаряне на отпадъци от PVC (при много висока температура) се образуват само най-прости съединения: вода, въглероден диоксид, хлороводород. При непълно изгаряне на PVC обаче се образуват въглероден оксид и различни токсични хлорорганични съединения (хлороводород, фосген, диоксини).[1][2][3].

Редица токсични вещества се образуват и при производството на PVC[3][4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]