Морава (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Морава.

Морава
Общи данни
Население 989 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,634 km²
Надм. височина 138 m
Пощ. код 5291
Тел. код 06326
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 49028
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Морава
Георги Георгиев
(БСП)

Морава е село в Северна България. То се намира в община Свищов, област Велико Търново.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Морава е село във Великотърновска област, Свищовска община. Намира се на 29 км. югозападно от Свищов, на 72 км северозападно от Велико Търново, на жп линията Левски – Свищов (разстояние до гара Левски с влака:24 минути). Има 750 къщи и население около 1 000 човека.

Разположено е в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина около 80 м. Има умереноконтинентален климат с карнобатни черноземни почви.

История[редактиране | редактиране на кода]

Морава е старо селище. Земите около селото са били обитаеми много отдавна. Имало е селища на юг и северозападно от сегашното село. Направени разкопки от полски археолози през 1958 г. доказват съществуването първо на римско, а след това на славянско селище.

Днешното селище вероятно е започнало своето съществуване след завладяването ни от турците. Първият заселник бил турчин на име Хаджи Мусат. На негово име било кръстено и селото – Хаджи Муса.

При построяването на железопътната линия и гарата през 1908 г. общинската управа не допуснала гарата да носи името на селото според тогавашния закон, а изпратили молба и протоколно решение до Народното събрание гарата да носи името Морава. Името идва от зелената трева (зелена морава), с каквато е била обрасла тогава поляната над селото, където минавала железопътната линия. Пак по предложение на местната управа през м. март 1923 г. Народното събрание преименува селото на името на гарата.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Светлина“ е основано на 23 декември 1911 г. През 1934 г. с дарения и доброволен труд е построена читалищна сграда, която е съборена след земетресението през 1977 г. През 1969 г. е построена нова сграда с театрален салон с 400 места и други зали за репетиции и игри.

Моравчани с гордост говорят за времето когато самодейният театър е бил на нивото на професионалните театри, и когато всеки сезон се подготвят по две постановки и са представяни на местно, общинско, регионално и национално ниво. В читалището са работили и работят и други колективи като: група за изворен фолклор, певчески групи, народен оркестър, танцов състав и др.

Особено място в дейността на читалището заема групата за изворен фолклор, която скоро ще отбележи своето 30-годишно съществуване. Има безброй местни, общински, регионални участия с обичаи като: „Посрещане на баба Марта“, „Наричане на пръстен“, „Игнажден“, „Пеперуда“ и др.

Незабравимо ще остане участието и с обичаите „Викане на къща“, „Баба Марта“ в V (5) Национален събор Копривщица – 1986 г., където са отличени със златни медали. През 2005 г. се представи отлично на Деветия национален събор „Копривщица – 2005“.

Групата за стари градски песни „Блян“ редовно взема участие в Общинските прегледи, имаха гостуване в предаването „Ако зажалиш…“ по телевизия СКАТ, XI (11) – фестивал „Златен кестен“ гр. Петрич и др.

Чудесни изяви макар и от скоро подновен състав има и групата за народни песни – изворен и обработен фолклор. Тя взе участие в Осмия Национален Петропавловски събор и Първия Национален събор за надпяване в чест на народната певица Мита Стойчева в с. Обединение през 2005 г.

Към читалището постоянно работят и с много местни и общински изяви са: – групата за народни песни – деца, детски танцов състав, детска театрална група, група за народни танци жени и народен оркестър „Настроение“.

Към читалището работи библиотека с библиотечен фонд около 16 000 книги. Посещава се от деца и възрастни. Развива справочна и културно-масова дейност. Към читалището има и музейна сбирка където се съхраняват дрехи, предмети, вещи и уреди с които са си служили нашите предци в ежедневието.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Според летописната книга на училище „Св. св. Кирил и Методий“, съхранявана в Държавен архив гр. Велико Търново, през 1877 г. в с. Хаджи Муса (днешна Морава) е построена сграда за водене на учебни занятия. Първият учител е Николай П. Христов от с. Върбица – Шуменско.

До 1899 г. учителите са двама. Дълги години са учителствували Иван Иванов с неизвестно местожителство и Величко Тодоров от с. Мушуклии Великотърновско. По-нататък съставът се мени така: през 1905 г. те са 3-ма, през 1910 г. – 4, през 1919 – 5, през 1921 г. – 6.

До 1921 г. в селото е имало само начално училище. През учебната 1922/23 г. се открива прогимназиален клас – V (5), а през следващата VI (6). Назначен е и първият директор – Стефан Генов от с. Родина, Великотърновско. През 1924 -1927 г. е построена нова училищна сграда. Откриването на новото училище става много тържествено през есента на 1927 г. Светла диря оставя след себе си Мичо Пенев – директор на училището от 1924 до 1952 г.

В края на м. януари 1965 г. започва строежа на училищната пристройка и се завършва само за 8 месеца. През новата 1965/66 учебна година е преустановено двусменното обучение.

В училището учат 135 ученика, обучавани от 8 учители. В селото има и детска градина от две групи с 40 деца.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

В с. Морава има шивашка фабрика, която разполага с модерна материално-техническа база. Фабриката поддържа продуктивни партньорства с множество европейски фирми. Производството ѝ е ориентирано за износ предимно в други страни-членки от Европейския съюз.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]