Мита Стойчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мита Стойчева
Родена
Починала
Стил народна музика
Глас сопран
Музикален издател Балкантон, Радиопром

Мита Ганева Стойчева е българска народна певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 22 март 1909 г. в село Мекиш (днес Обединение), Търновско. Израства в естествена музикална среда – майка ѝ и по-голямата ѝ сестра често пеят. От малка започва да се изявява на селските младежки събирания, а учителят ѝ по музика Александър Петков Земни запалва у нея истинската любов към музиката. „Тя изпъкваше пред останалите деца със своя сладък мелодичен глас – спомня си учителят. Не ми беше трудно да я изтъквам като особено даровита, защото при всяко нейно запяване веднага бликваше силата на завладяващия ѝ сърцето глас.“

Първото си признание певицата получава пред селската публика. Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, стреснат от неизвестността, отказва. Омъжва я преди да е навършила 16 години. Тежък и труден е селският живот. Работата е много, немотията – голяма, но Мита и тогава не забравя песента. Пее навсякъде: на нивата, в къщи. Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я слушат.

През 1939 г. на голям селскостопански събор в Търново се провежда състезание за певци. Мита Стойчева печели първа награда. Това е началото на нейната слава извън пределите на родното ѝ село. През 1940 г. е поканена да запише песни от фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“. Това се повтаря и през следващите две години. През 1942 година Мита Стойчева пее за първи път в Радио София, но редовен сътрудник става едва четири години по-късно. Премества се да живее в София и скоро се утвърждава като най-търсената и обичана народна певица. През 1954 г. образува певческа група от известни народни изпълнители с цел популяризиране на музикалния фолклор. Групата е „Наша песен“ и включва Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Борис Машалов и Борис Карлов – акордеон. С тази група Мита Стойчева изнася над 5000 концерта в България и зад граница. Сърбия, Чехия, Германия са само някои от посетените страни. Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина.

Умира на 20 август 1976 г.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Мита Стойчева – народни песни – ВНА 1132
  • Мита Стойчева – ВНА 10161 (1978)
  • Мита Стойчева – ВНА 11347 (1984)

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

  • Непресъхващи извори – ВНМС 7650

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Мита Стойчева – народни песни – ВНК 2541
  • Мита Стойчева – ВНК 2590
  • Мита Стойчева – ВНК 3185 (1975)
  • Народни песни изпълнява Мита Стойчева – 5615

Плочи на 78 оборота, издадени от „Радиопром“[редактиране | редактиране на кода]

  • Над село хвъркат патките / Иван Димитро думаше – изд. номер 1110
  • Засвирила медна свирка / Месечинко ле, денино – изд. номер 1111
  • Да зная, мамо, да зная / Снощи са турци дойдели – изд. номер 1112
  • Тодор Тодорки думаше / Стоян през гора вървеше – изд. номер 1174
  • Мама Яна буди / Донка седи на прозорка – изд. номер 1244
  • Блазе на баба паньовица / Че стана Хаджи Димитър – изд. номер 1251
  • Янка през гора вървеше / Стори се хоро голямо – изд. номер 1255
  • Мама Стояна думаше – изд. номер 1259
  • Диляна мома / Разболял се Стоян добър юнак – изд. номер 1262

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

В своя репертоар Мита Стойчева има хайдушки, исторически, любовни, жътварски, семейно-битови песни – общо около 400. Най-ярко впечатление правят бавните ѝ хайдушки песни. Самата тя има предпочитание към безмензурните мелодии. В богатата им орнаментика се изявява в пълнота прекрасния глас на певицата.Сред най-популярните и песни са: „Станю перчем реши“, „Отдолу идат ергените“, „Авлига пее“, „Гукнали сиви гълъби“, „Трима братя дюлгери“, „Снощи са турци дойдели“, „Какво сей хоро извило“, „Изпровикна се Стоянка“, „Похвалил ми се Бобина свекър“, „Стоян месечко думаше“, „Мама Яна буди“ и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България