Царевец (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

Царевец
Панорамен изглед към Царевец
Панорамен изглед към Царевец
Общи данни
Население 1192 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 200 m
Пощ. код 5282
Тел. код 06329
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 78121
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(независим)
Кметство
   - кмет
Царевец
Генчо Генчев
(независим)
Царевец в Общомедия

Ца̀ревец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Царевец се намира на около 3 км южно от град Свищов. Съседни села са му Вардим – на около 8 км североизточно, Совата – на около 8 км югоизточно, Козловец – на около 8 км южно и Българско Сливово – на около 5 км югозападно. През селото минава третокласният републикански път, по който общинският център Свищов установява връзка с областния център Велико Търново.

През Царевец протича от запад на изток малка местна река (ручей), вливаща се в река Дунав, с обща дължина около 10 км и надморска височина по течението ѝ, намаляваща в границите на селото от 100 – 105 м до около 84 м. На север и на юг от нея надморската височина нараства постепенно до 130 – 140 м, а на уличното кръстовище западно от църквата е около 92 м.

Селото се намира в зоната с умерен климат. Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.

Земеделските земи на Царевец са – според потенциалното им плодородие при неполивни условия – предимно добри. [1]

В близост до Царевец има места, подходящи за отдих и туризъм. Някои от тях са свързани с разположения на около 800 м северно от селото, в землището на град Свищов, манастир „Покров Богородичен“[2][3], до който има асфалтиран[4][5] общински път, ляво отклонение на пътя от Царевец към Свищов.

Населението на село Царевец [6], наброяващо 1732 души към 1934 г., след последвали резки възходящи и низходящи колебания достига максимума си от 2276 души към 1965 г., намалява рязко до 1816 към 1975 г., а после плавно – до 1048 души към 2018 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи, всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически.[7] Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността.

За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век. След Освобождението идват малко заселници от Балкана, а по-късно от Мала Азия. По-старото име се знае като Текир, Текир капи, Текир дере, които се обясняват със старо светилище, на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец, но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име.[8]

В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Доминираща религия в Царевец е православното християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Царевец е център на кметство Царевец.[9][10] В селото има пощенска станция.[11]

Църквата „Света Троица“ в село Царевец, построена през 1894 г., действа само на големи религиозни празници.[12]

Читалище „Светлина – Царевец 1927“[13][14] е действащо, регистрирано под № 1662 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата.

Целодневната детска градина (ЦДГ) „Радост“ в село Царевец има филиали в селата Горна Студена, Козловец и Хаджидимитрово.[15]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври.

На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.

През 2011 г. за първи път се провежда фолклорен фестивал с конкурсен характер „Фолклорен извор“. Организатори на фестивала са Сдружение „Фолклорен извор“, читалище „Светлина – Царевец 1927“, община Свищов и кметство Царевец. Към 2019 г. фестивалът е провеждан ежегодно.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
  2. Свети места, Свищовски манастир „Покров Богородичен“
  3. Свищовски манастир „Покров Богородичен“ – Свищов
  4. Пътят до манастир „Покров Богородичен“ край Свищов вече е с нов асфалт
  5. Асфалтираха пътя до манастир „Покров Богородичен“ край село Царевец, Дарик Велико Търново, 4 юли 2018
  6. Справка за населението на с. Царевец, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  7. Данните са от Таблица 11.2.2.1. Археологически обекти в община Свищов, номера 53 до 61 вкл., и от Таблица 11.2.3.1. Недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически в община Свищов, номера 98 до 102 вкл., на Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017
  8. За историята на село Царевец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка.
  9. Справка за събитията за кметство Царевец, общ. Свищов
  10. Административен регистър – Кметство Царевец, към 2019 г.
  11. Български пощи, пощенски станции, 5282 Царевец
  12. Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Св. Троица“, към 2019 г.
  13. Информационна карта 1662 към 2016 г., читалище „Светлина – Царевец 1927“
  14. Публичен регистър, Читалища, „Светлина – Царевец 1927“
  15. Наличието на ЦДГ „Радост“ в село Царевец е показано според данните в Таблица 6.3.1.1.1.Списък на образователните институции на територията на община Свищов към 2014 г. от Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017
  16. Фолклорен извор

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

www.folklorenizvor.com