Деляновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Деляновци
Общи данни
Население 134 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,657 km²
Надм. височина 136 m
Пощ. код 5292
Тел. код 063204
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 20630
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)

Деляновци е село в Северна България. То се намира в община Свищов, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Деляновци се намира в средната част на Дунавската равнина на десния бряг на река Осъм в началото на долното ѝ течение.Разположено е под венец от хълмове, които на изток са полегати, а на запад-стръмни.Там, където те достигат старото корито на реката, са отвесни("Белите брегове").Селото отстои на 20 км от р. Дунав, югозападно от гр. Свищов и на 12 км северно от гр. Левски. Съседни селища са:на изток-с.Морава-6 км;на юг-с.Козар Белене-5 км;на югозапад-с.Малчика-4 км;на запад-с.Българене-7 км;на север-с.Стежерово-6 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е известно под името Павликянско Парносово от 15 век. По-късно то е известно като Барносово (17 век). Старите му жители са изповядвали павликянство. Има сериозни основания да се приеме,че селището е съществувало през античността, през римското владичество и при идването на славяните.Изчезва и отново се заселва.Тогава има свое име, но то никъде не е записано.Османците, след падането на България под турско владичество, заварват селото под името Барносово и така го записват в техните регистри.Името Барносово е славянско, получено при идването на славяните в тези земи.Първите данни за Барносово под името "Парносово" се откриват в регистъра "Хасове, зиамети и тимари в Никополския санджак от 1479-80 г.", което говори, че то е съществувало преди падането ни под османска власт.С идването на турците, поради това, че тайфата турци е водена от чаушин, селото започва да се нарича Чаушка махала.Турците идват между 1856-1860 г.Името на селото се запазва до 1934 г., когато е променено на Деляновци.


За развитието на село Деляновци особена роля изиграват църквата,читалището,училището,родовите обреди и празниците.Църквата е построена през 1866 г.За неин патрон е избрано името на Преподобна Петка(Параскева)Българска. На 10 май 1928 г. се учредява първото читалище в село Деляновци с името "Просвета",а по-късно то е променено на "Пробуда".През първите години на създаването на читалището книжният фонд е беден.Средства се набират предимно от театрални представления,томболи,членски внос,помощи.Постепенно се закупуват нови книги и през 1985 г. библиотеката разполага с над 5 хиляди тома книги,както и много вестници и списания. В широки мащаби в селото се развива театрална дейнност.Първата представена пиеса е "Какъвто сватовника, такъв и годеника".Представени са ѝ картини от "Епопея на забравените","Хаджи Димитър","Цар Мурад". Освен театрална дейност,читалищните ръководители организират коледуване. Първото светско училище открито в Чаушка махала през 1878-1879 г. От края на 1928 г. започва строежът на нова училищна сграда,която е завършена в края на 1930 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Родно място на Николай Газдов - Белене (лагер)

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък на населението са земеделието и скотовъдството.Основните култури отглеждани в Деляновци са пшеницата,ръжта и ечемикът. Ръжта в миналото е отглеждана главно за получаване на "ръженица",която се използва за покриване на къщите,на стопанските сгради,на колибите в полето,за връзване на царевичака и за рогозки. Ечемикът,освен за фураж,като зреещ по-рано от пшеницата, осигурява брашно за изхранване. Лозарството в Деляновци е развито от древни времена.Отглеждат се сортове като:Памид,Димят,Гъмза,Болгар,Отел,Белгийка. В поминъка на населението овощарството не заема важно място.Единични овощни дървета като череши,вишни,зарзали,орехи,трънкосливки,джанки,сливи и круши са отглеждани в лозята и дворовете. Зеленчуковото производство още в далечното минало е основно препитание на деляновчани.Затова благоприятства наличието на водни източници като р.Осъм и местността "Гераните". Обширната мера,просторните пасища,ливадите и горите създават благоприятни условия за развитието на живодновъдство.Отглеждат се всички видове домашни животни-крави,овце,кози,свине,а също така и птици-кокошки,гъски,патици,пуйки.За свои нужди малък брой стопани отглеждат пчели.


Хлябът е всекидневна храна на хората.Той се приготвя от пшеничено,ръжено,ечемичено брашно.През годините на война хлябът е приготвян от царевично брашно.Качамакът също е приготвян от царевично брашно.Основно ястие е бобът,пълнените пиперки,супа от коприва,лопуш и др.От зелев сок се приготвя яденето "куркуда" с люта чушка,лук и булгур. За зимата се приготвят пеперенца,кисело зеле,крушенца,сушени плодове за ошав.Месото се изпозва през зимния сезон.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]