Лечебна дилянка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лечебна дилянка
Valeriana officinalis - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-143.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Dipsacales
семейство: Valerianaceae Дилянкови
род: Valeriana
вид: V. officinalis Лечебна дилянка
Научно наименование
Уикивидове Valeriana officinalis
Linnaeus, 1753

Лечебна дилянка (Valeriana officinalis) още известно като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae).

Описание[редактиране | edit source]

Общ изглед

Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище. Подземните части са със силна характерна миризма. През първата година се образува листна розетка, а през втората и следващите - единични или по няколко цветоносни стъбла, които са кухи, цилиндрични, надлъжно набраздени, покрити с власинки или голи, високи 100-120 cm. Стъблените листа са срещуположни, нечифтоперести, с елиптични, ланцетни или линейни дялове, които са целокрайни или назъбени. Цветовете са събрани в многоцветни сложни щитовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката е с 5 (до 15) слабо изразени зъбчета; венчето е 5-листно, бледорозово до бяло, тръбесто; тичинките са 3. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти през май-юни, плодоноси през юни-юли. Расте по влажни и сухо ливади, край брегове на реки и потоци, канавки, сипеи, в храсталаци и просветлени гори - до 1700 м надморска височина из цялата страна.[1]

История[редактиране | edit source]

Валерианата се използва като лечебно растение още от древни времена, най-ранни данни за което има от древна Гърция и Рим. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние. В средновековна Швеция често бива слагана в сватбените дрехите на младоженеца за да отблъсква „завистта“ на елфите.[2] През шестнайсети век анабаптистът реформатор Пилграм Марпек предписва чай от дилянка на болна жена.[3]

Биологично активни вещества[редактиране | edit source]

Сложно щитовидно съцветие
Нарязано коренище от валериана (Valerianae radix)

Съдържа етерично масло (0,5 - 2 %) съдържащо свободни и естерно свързани монотерпени и сесквитерпени, също естери на алкохолите борнеол, миртенол, и p-цимол с мравчена, оцетна, маслена и изовалерианова киселина. От естерите най-голямо е количеството на борнилизовалерианат. Съдържат се още валепотриати (0,5 - 1,2 %) - валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат и др.; двупръстенни сесквитерпени - валеренова, ацетоксивалеренова киселина и балдринал; алкалоиди от монотерпенов тип (0,01 - 0,05 %) - актинидин.[1]

Използваема част[редактиране | edit source]

Употребяват се подземните органи на растението. Дрогата включва яйцевидно цилиндрично сиво-кафяво коренище с многобройни дълги сиво-кафяви корени, дебели 1-3 mm. Има силна характерна миризма и леко горчив вкус. Събира се през октомври-ноември.[1]

Механизъм на действие[редактиране | edit source]

Поради историческата употреба на дилянката като седативно, антиконвулсантно, противомигренозно и обезболяващо, повечето научни изследвания биват провеждани в посока на взаимодействието на валериановите съставки с ГАМК-ергичните рецептори в централната нервна сиситема. Тези изследвания обаче остават неубедителни и изискват независимо потвърждение. Механизмът на действие на екстракта от валериана като цяло, а и в частност като слаб седатив, остава неизвестен. Биологично активните вещества в екстракта показват известен афинитет към ГАМКА рецепторите, които представляват основна мишена на лекарства от класа на бензодиазепините.[4][5]

Дилянката също съдържа изовалтрат, който представлява обратен агонист на А1 аденозиновите рецептори.[6] Най-вероятно това действие не допринася за седативния ефект на растението, който би бил проявен по-скоро от агонист отколкото от обратен агонист, в точно това определено свързващо място.

Действие и приложение[редактиране | edit source]

Действие[редактиране | edit source]

Успокоява централната нервна система, подобрява съня, действа противогърчово, спазмолитично.[1]

Приложение[редактиране | edit source]

При неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.[1]

Странични ефекти[редактиране | edit source]

Макар че е изпитано и обичайно безвредно средство, приложението на валерианата изисква внимание при свръхчувствителни индивиди. При продължителна ѝ употреба или предозиране могат да се получат признаци като замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.[7]

Интересни факти[редактиране | edit source]

Необикновено свойство на валерианата, е че етеричното масло от коренището й съдържа веществото актинидин, което действа като притегател за котките. Това е така, поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина.

Аминокиселината валин е кръстена на името на това растение.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д „Специализирана енциклопедия на лечебните растения“, Стефан Николов и кол., изд. „Труд“, София, 2007, ISBN 954-8104-14-8
  2. Thorpe, Benjamin; Northern Mythology, Vol. 2, pp. 64–65
  3. Torsten Bergsten. Two Letters by Pilgram Marpeck. // Mennonite Quarterly Review 32. 1958. с. 200.
  4. Holzl J, Godau P.. Receptor binding studies with Valeriana officinalis on the benzodiazepine receptor. // Planta Medica 55 (7). 1989. DOI:10.1055/s-2006-962221. с. 642.
  5. Mennini T. In vitro study in the interaction of extracts and pure compounds from Valerian officinalis roots with GABA, benzodiazepine and barbiturate receptors. // Fitoterapia 64. 1993. с. 291–300.
  6. Interaction of valerian extracts of different polarity with adenosine receptors: Identification of isovaltrate as an inverse agonist at A1 receptors. // Biochemical Pharmacology 73 (2). 2007. DOI:10.1016/j.bcp.2006.09.029. с. 248–58.
  7. Енциклопедия за билки, http://www.aleianazdraveto.com/enciklopediq-za-bilki/pregled-na-statiq/valeriana