Грабеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Bundesarchiv Bild 102-12763, Banküberfall.jpg

Грабежът по българското наказателно право е съставно престъпление, състоящо се от две деяния, които поотделно съставляват престъпления – принуда и кражба.

Грабежът е престъпление против личността и собствеността, тъй като засяга лични и имуществени права.

Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване (чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс[1]). Под заплашване се разбира, застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице (чл.198, ал.2 НК). При това престъпление субектът е общ („който“):

Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. ...

— чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс

Извършва се само при пряк умисъл.

Възможно е кражбата да прерасне в грабеж – ако извършителят на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Грабеж има и когато за отнемане на вещта, лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл.199 НК. Те са:

  • 1. в големи размери;
  • 2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
  • 3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
  • 4. представлява опасен рецидив;
  • 5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи ако е:

Приготовлението към грабеж също е наказуемо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Наказателен кодекс на Република България

  1. Чл. 198 от Наказателния кодекс
     Портал „Право“         Портал „Право