Телесна повреда

Телесна повреда е правен термин, даващ точно определение на нараняванията за целите на наказателното право. Тя представлява увреждане на здравето, което може да се изразява във временно или постоянно нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на организма. Причиняването на страдание (психологически дискомфорт) или болка също е форма на телесна повреда. Когато е причинена виновно – умишлено или поради непредпазливост, телесната повреда е престъпление.

Според Наказателния кодекс на Република България телесната повреда може да бъде:

• тежка: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
• средна: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина;
• лека: причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

Преглед

В някои системи на гражданското право причиняването на вреда на здравето (понякога телесни повреди) е една от трите категории щети. Другите две са имуществени щети и нематериални (морални) щети. В Наказателния кодекс на Канада „телесните повреди“ се определят като „всяко причиняване на вреда или увреждане на човек, което нарушава здравето или удобството на лицето и което не е просто временно или незначително по характер“. В Обединеното кралство това понятие не е дефинирано в нито един закон. В момента то фигурира в редица престъпления, предвидени в Закона за престъпленията срещу личността от 1861 г. (чл. 18, 20, 23, 26, 28, 29, 31, 35 и 47), както и в престъпление, свързано с взлом и кражба, съгласно Закона за кражбите от 1968 г. (чл. 9). То също се използва при определянето на убийството (както е формулирано в съдебната практика) под формата на причиняване на тежки телесни повреди.

Целта на обезщетението за причинена вреда на здравето е да възстанови пострадалия, така че той да не претърпи загуба или да получи печалба. Поради това законът не установява изчерпателен и предварително определен списък на претърпените вреди, които по своята същност могат да варират от един пострадал до друг и да се променят в зависимост от съдебната практика. Искът за обезщетение за телесни повреди е съдебно производство с цел получаване на финансова компенсация за физическата и емоционалната вреда, причинена по невнимание от другата страна.

Традиционно се прави разграничение между травмите, получени от пострадалия преди стабилизирането на състоянието му, и тези, които остават след това. Освен това косвените пострадали, известни още като вторични жертви, могат да претендират обезщетение за травмите, които са понесли лично в резултат на вредата, причинена на първичния пострадал. Текущите разходи за здравеопазване покриват всички медицински разходи, направени във връзка с причинената вреда. Следва да се отбележи, че пострадалият има право на възстановяване на направените от него разходи, а институциите за социална защита също могат да поискат възстановяване на поетите медицински разходи. Те могат да включват разходи за хоспитализация, за лекарства или за физиотерапия.

Настоящото обезщетение за загуба на доход цели възстановяване на икономическите загуби, понесени от пострадалия до стабилизирането на състоянието му. Доказването на дохода на пострадалия може да бъде установено по всякакъв начин, обикновено чрез представяне на фишове за заплата или данъчни документи.