Вранчанско земетресение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Крецулескувата църква в Букурещ след земетресението

Вранчанското земетресение (наричано в България също и Свищовско земетресение) е в 21:20 ч. местно време на 4 март 1977 г.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.

В България[редактиране | редактиране на кода]

На 4.03.1977 при земетръса временно е повреден селският часовник в Юпер

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.

Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени.[1] Съборени са 5 училища, 50 са силно повредени. Разрушени са 21 административни (вкл. тази до гарата) и търговски сгради, други 35 са повредени.[1] Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни, се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.

Под развалините в Свищов загиват над 130 души, ранени са над 140.[1] Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и недостиг на въздух.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Работническо дело“, бр. 67 от 8 март 1977 г. В поста на Лъчезар Тошев има снимки на броя, както и на брой 9972 на „Отечествен фронт“ от същата дата, на които се чете текстът на „Съобщение на правителствената комисия за отстраняване на последиците...“ с много данни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]