Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 92
Информация
Типтеснопътно междурелсие (600 mm)
Статусзакрита
Крайни гариКаспичан, Тодор Икономово
Започва отКаспичан
Свързани линииЖелезопътна линия 2
Железопътна линия 9
Станции13
Номер линия92
Пусната1916 г.
Закрита1965
Дължина72,8 km
Брой линииединична
Междурелсие600 mm
Електрификацияне
Работна скорост20 km/h
Железопътна линия 92 в Общомедия

Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес разглобена и премахната, съществувала в Североизточна България, области Шумен и Силистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Линията е строена от армията по време на Първата световна война по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз до фронтовата линия на военни подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие, и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне Силистра. Строена е на два основни етапа. През 1916 г. е изграден участъкът между Каспичан и Хърсово (31,6 km). През 1917 г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село Сеид Алифакъ (61,9 km). След Ньойския мирен договор последното остава в Румъния заедно с участък от 5,3 km. През 1920 г. линията е предадена от армията на БДЖ, които започват експлоатацията ѝ до гара Крайна (граничното по това време село Махмузлии). През 1935 г. е открито отклонението от гара Ружица до село Божидар (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия 40060 и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени влакове (в един влак закачени и пътнически вагони, и товарни вагони) или товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до 1964 г., когато поради нерентабилност е спряна от експлоатация, разглобена и премахната.

Каспичан – Тодор Икономово,
Ружица – Каолиново
(600 mm)
0+000 Каспичан
5+200 Нови пазар
12+700 Стoян Михайловски
15+200 Жилино
18+500 Войвода
21+200 Черковище
25+900 сп. „Могила“
32+000 Хърсово
41+000 Долина
43+400 Ружица
51+100 Вълнари
5+800 Кус
56+800 Тодор Икономово
10+800 Каолиново
61+900 Сеид Алифакъ


Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната линия е следвала руслото на Крива река до село Черковище. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото Стана. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар[редактиране | редактиране на кода]

Приетата политика през 50-те години на 20-ти век за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази жп линия. Поради нерентабилност в края на 1964 г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на Нови пазар като регионален икономически център налага възстановяването ѝ вече като жп линия със стандартно междурелсие 1435 мм. Дължината на новия клон (вече като жп линия № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на 4 юли 1967 г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през 2002 г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
(Линия 2) София
(Линия 9) Русе
0+000 Каспичан
(Линия 2) Варна
5+300 Нови пазар

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
  • Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.