Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 92
Информация
Тип теснопътно междурелсие (600 mm)
Статус закрита
Крайни гари Каспичан, Тодор Икономово
Започва от Каспичан
Свързани линии Железопътна линия 2
Железопътна линия 9
Станции 13
Номер линия 92
Пусната 1916 г.
Закрита 1965
Дължина 72,8 km
Брой линии единична
Междурелсие 600 mm
Електрификация не
Работна скорост 20 km/h

Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес закрита, съществувала в Североизточна България, области област Шумен и област Силистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Линията е строена от армията по време на Първата световна война по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне Силистра. Строена е на два основни етапа. През 1916 г. е изграден участъкът между Каспичан и Хърсово (31,6 km). През 1917 г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село Сеид Алифакъ (61,9 km). След Ньойския мирен договор последното остава в Румъния заедно с участък от 5,3 km. През 1920 г. линията е предадена от армията на БДЖ, които започват експлоатацията и до гара Крайна (граничното по това време село Махмузлии). През 1935 г. е открито отклонението от гара Ружица до село Божидар (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия 40060 и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до 1964 г., когато поради нерентабилност е закрита и демонтирана.

Каспичан – Тодор Икономово,
Ружица – Каолиново
(600 mm)
BSicon exKBHFa.svg 0+000 Каспичан
BSicon exBHF.svg 5+200 Нови пазар
BSicon exBHF.svg 12+700 Стoян Михайловски
BSicon exBHF.svg 15+200 Жилино
BSicon exHST.svg 18+500 Войвода
BSicon exBHF.svg 21+200 Черковище
BSicon exBHF.svg 25+900 сп. „Могила“
BSicon exBHF.svg 32+000 Хърсово
BSicon exBHF.svg 41+000 Долина
BSicon exBHF.svg 43+400 Ружица
BSicon exSTR+l.svgBSicon exABZgr.svg
BSicon exSTR.svgBSicon exBHF.svg 51+100 Вълнари
BSicon exBHF.svgBSicon exSTR.svg 5+800 Кус
BSicon exSTR.svgBSicon exBHF.svg 56+800 Тодор Икономово
BSicon exKBHFe.svgBSicon exSTR.svg 10+800 Каолиново
BSicon exKBHFe.svg 61+900 Сеид Алифакъ

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната линия е следвала руслото на Крива река до село Черковище. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото Стана. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар[редактиране | редактиране на кода]

Приетата политика през 50-те години за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази линия. Поради нерентабилност в края на 1964 г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на Нови пазар като регионален икономически център налага възстановяването и вече със стандартно междурелсие. Дължината на новия клон (вече с № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на 4 юли 1967 г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през 2002 г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
BSicon CONTg.svg (Линия 2) София
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg (Линия 9) Русе
BSicon BHF.svg 0+000 Каспичан
BSicon CONTgq.svgBSicon xABZgr.svg (Линия 2) Варна
BSicon exKBHFe.svg 5+300 Нови пазар

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
  • Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
     Портал „Транспорт“         Портал „Транспорт          Портал „България“         Портал „България