Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово

Железопътна линия 92
Информация
Тип	теснопътно междурелсие (600 mm)
Статус	закрита
Крайни гари	Каспичан, Тодор Икономово
Започва от	Каспичан
Свързани линии	Железопътна линия 2 Железопътна линия 9
Станции	13
Номер линия	92
Пусната	1916 г.
Закрита	1965
Дължина	72,8 km
Брой линии	единична
Междурелсие	600 mm
Електрификация	не
Работна скорост	20 km/h
Железопътна линия 92 в Общомедия

Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес закрита, съществувала в Североизточна България, области област Шумен и област Силистра.

История

Линията е строена от армията по време на Първата световна война по направление на добруджанския фронт. Използването на животинска тяга не успява да задоволи нуждата от бърз превоз на подразделения, боеприпаси, оръжие и продоволствие и това налага нейният строеж. Целта е да се достигне Силистра. Строена е на два основни етапа. През 1916 г. е изграден участъкът между Каспичан и Хърсово (31,6 km). През 1917 г. е пуснат в експлоатация участъкът Хърсово - Сеид Алифакъ (30,3 km). В резултат на историческите събития тя не е изградена до крайна планирана точка, а само до село Сеид Алифакъ (61,9 km). След Ньойския мирен договор последното остава в Румъния заедно с участък от 5,3 km. През 1920 г. линията е предадена от армията на БДЖ, които започват експлоатацията и до гара Крайна (граничното по това време село Махмузлии). През 1935 г. е открито отклонението от гара Ружица до село Божидар (10,7 km).

За поддържане на локомотивите, обслужващи влаковете по отклонението в Каспичан е построено локомотивно депо. Самите локомотиви са серия 400⁶⁰ и техният брой е варирал според интензивността на превозите по линията (около 10 – 12 броя).

Линията се е използвала предимно за превоз на товари (основно каолин) и пътници. Превозът се осъществява в смесени (т.е. в една и съща жп композиция са закачени и пътнически, и товарни жп вагони) или чисто товарни влакове. Максимално разрешената скорост е 15 км/ч, само за участъка Черковище – Хърсово е 20 км/ч. Експлоатацията на тази линия продължава до 1964 г., когато поради нерентабилност е закрита и демонтирана.

Каспичан – Тодор Икономово, Ружица – Каолиново (600 mm)
	0+000 Каспичан
	5+200 Нови пазар
	12+700 Стoян Михайловски
	15+200 Жилино
	18+500 Войвода
	21+200 Черковище
	25+900 сп. „Могила“
	32+000 Хърсово
	41+000 Долина
	43+400 Ружица
	51+100 Вълнари
	5+800 Кус
	56+800 Тодор Икономово
	10+800 Каолиново
	61+900 Сеид Алифакъ

Трасе

Железопътната линия е следвала руслото на Крива река до село Черковище. Следва най-тежкият участък между селата Църквица и Хърсово, където се изкачва по склона на платото Стана. На ръба на платото след изкачването му е изградена спирка „Могила“. След Хърсово по сравнително равен релеф продължава до село Ружица, от където се разделя до Тодор Икономово и Каолиново.

Закриване на теснолинейката и откриване на нормалната линия между Каспичан и Нови пазар

Приетата политика през 50-те години на 20-ти век за закриване на теснолинейните железопътни линии засяга и тази жп линия. Поради нерентабилност в края на 1964 г. линията е закрита и демонтирана.

Предвид нарастващото значение на Нови пазар като регионален икономически център налага възстановяването ѝ вече като жп линия със стандартно междурелсие 1435 мм. Дължината на новия клон (вече като жп линия № 28) е 6,25 km. Открита е за експлоатация на 4 юли 1967 г. По-късно е електрифицирана. Закрита е през 2002 г., контактната мрежа е демонтирана, a участъкът е преобразуван в маневрен район към гара Каспичан.

По трасето на линията е построен един стоманобетонен мост на км 1+250 с дължина 34,70 m над една от една от улиците в Нови пазар. По трасето има и един неохраняем железопътен прелез в чертите на града, намиращ се на км 5+090.

Каспичан – Нови пазар (1435 mm)
	(Линия 2) София
	(Линия 9) Русе
	0+000 Каспичан
	(Линия 2) Варна
	5+300 Нови пазар

Литература

• Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0627-0
• Железопътен вестник, брой 8, 2012 г.
• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.