Тошко Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тошко Петров
Български лекар
Роден
Починал
29 май 1942 г. (70 г.)

Тошко Петров Тошков е български лекар, професор, академик на БАН. Основоположник на научната хигиена в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тошко Петров е роден на 30 април 1872 г. в гр. Ловеч. Учи в родния си град, а средно образование завършва в Класическата гимназия (София). През 1891-1897 г. следва медицина в Женева (Швейцария) и Лион (Франция). Дипломира се като лекар със защитена докторска дисертация. Завръща се в България и работи като околийски лекар в Тетевен, Русе и Ботевград. Специализира хигиена в Тулуза и Париж (1905-1907).

Работи като санитарен инспектор при Дирекцията на народното здраве (1909-1910). Инициатор на създаването и директор на Хигиенния институт в продължение на 17 години. Под негово ръководство израства голяма група лекари-профилактици. Работи по санитарното осигуряване на околиите, разкриването на нови болници и опазване на хората от остри заразни заболявания.

Основател на Катедрата по хигиена и бактериология към Медицинския факултет на Софийския университет и неин ръководител почти до края на живата си. Декан на Медицинския факултет (1920-1921, 1924-1925). Действителен член на БАН от 1924 г. и председател на Природо-математическия му клон.

Основател на Микробиологическото дружество, Дружеството за хигиена и предпазна медицина. Член на Върховния медицински съвет. Участва във войните за национално обединение (1912-1913) като завеждащ санитарната част на V- а Българска армия. За борбата срещу холерната епидемия в армията е награден с Орден „За военна заслуга“.

Член е на Постоянния международен комитет по професионалните болести, Дружеството за обществена и социална хигиена (Париж), Международния научен съвет по земеделие (Рим) и др.

Научноизследователската му дейност обхваща: санитарно дело, хигиена, профилактика, хигиенно проучване на водоснабдяването, храна и хранителни навици, борба с туберкулозата и др. През 1930 г. въвежда ваксинация с „БЦЖ“ при новородени срещу туберкулозата. Публикува над 85 научни труда, съобщения, учебници и ръководство. Сътрудничи на сп. „Съвременна хигиена“, сп. „Хигиенно списание“ и „Известия на Български червен кръст“. Основател и редактор на сп. „Български хигиенен преглед“.

Член на Ловчанското културно-благотворително дружество в гр. София. Активен деец по издаването на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. [1]

На негово име е учредена Национална Среща по обществено здраве и наградата „Академик Тошко Петров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Известия на РИМ Ловеч, т. III, Лч., 1998, Василев Г., Приносът на ловчанци в изграждане основите на българската наука след Освобождението, с. 134-136