Саръхадър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саръхадър
Κυπρίνος
Кипринос от запад
Кипринос от запад
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Орестиада
Географска област Западна Тракия
Площ 31,78 km²
Надм. височина 51 m
Население 1157 души (2001)
Пощенски код 680 06
Телефонен код 26940
Официален сайт www.kyprinos.gr
Саръхадър в Общомедия

Саръхадър (на гръцки: Κυπρίνος, Кипринос) е село в Западна Тракия, Гърция в ном Еврос, част от дем Орестиада.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в плодородната долина на река Арда при напускането и на източнородопските ридове. Селото лежи на десния бряг на Арда. Право на запад от селото на по-малко от 10 км е Ивайловград в България. От по-високите места на българска територия се открива превъзходна видимост към Саръхадър и околните селца в долината на Арда.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век Саръхадър е част от Ортакьойска каза на Османската империя.

Поминъкът бил земеделие. Хората се препитавали най-вече от тюютюнопроизводство и лозя.

"В селото живеели двама братя албанци-християни, киото били близки до властите. Поради това получили постове на мюдюри в нахията. В комбинация с духовната власт  на гръцката патриаршия, те започнали де прокарват  гръкоманството в това българско село. Усилията на някои от по-будните националнонастроени селяни не се увенчали с успех де се освободят от влиянието  на Патриаршията. Българска черква и училище не били открити. Старите говорели добре български език. Младите , под влиянието на турското население в селото говорели смесен с турски думи български език, който трудно се разбира, например: „Имахме яшет (намерение) да отидем в Ортакьой (Ивайловград), а безим (нашият поп истемеди (не искаше), та брактък (оставихме за другия ден”,  „Хеле, хеле бугюнлери (тия дни) искаме да отидем.”)  Носията била като  тази на съседните български села  Драбищна и Чаушкьой. След гръцката окупация през 1920 г. Под влиянието на Патриаршията, хората останали да живеят там, макар да имало единични случаи на преселвания в България." [1] Останалите били асимилирани от гръцките власти.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български семейства, патриаршисти и 30 турски семейства.[2] През 1923 в селото са преселени гагаузи от Източна Тракия. Днес в непосредствена близост е ГКПП Ивайловград - Кипринос.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Население
1981 1926
1991 1320
2001 1157

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шалапатов, Димитър. Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия. Български писател. ISBN 978-954-443-873-9. с. 174-175.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.