Белмекен (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Белмекен.

Белмекен
Язовир „Белмекен“
Язовир „Белмекен“
Местоположение
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
42.1607° с. ш. 23.7969° и. д.
Местоположение в България Област Пазарджик
МестоположениеПазарджик, България
Надм. височина1923 m[1]
Построен1974 г.
СобственикНационална електрическа компания
Язовирна стена
Видкаменнонасипна
Височина88,2 m
Езеро
Дължина3,98 km
Ширина1,2 km
Площ4,6 km²
Воден обем144,1 млн. m³
ПритокКрива река
ОттокКрива река
Водосб. басейн219 km²
Белмекен в Общомедия

„Белмекен“ е язовир в южна България, разположен на 1923 метра надморска височина на горното течение на Крива река в планината Рила и в землището на село Сестримо. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров и най-високото водохранилище в Източна Рила.

Язовирът носи името на близкия връх Белмекен, което означава „Известно място“[източник? (Поискан преди 49 дни)].

Язовир „Белмекен“ има две язовирни стени – главна стена в североизточния край, която е каменнонасипна с глинено ядро и височина 88,2 метра, като в нея е вграден главният изпускател на язовира, и контрастена в югозападния край, която е земнонасипна с глинено ядро и височина 23,1 метра и включва преливника на язовира. Водохранилището е с общ завирен обем 144,1 млн. m³ и залята площ 4,6 km².[2]

Язовир „Белмекен“ е главното акумулиращо и регулиращо оттока съоръжение на Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той служи за горен изравнител на двете основни помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) в България – ПАВЕЦ „Белмекен“ и ПАВЕЦ „Чаира“ и има голямо значение за електропроизводството, като енергийният му обем е 480 GWh.[2]

Язовирът е построен между 1964 и 1974 година. През следващите години в язовирната стена се развива повишена филтрация и суфозия, поради което през 1986 година нивото на водата в него е намалена. През 1989 година язовирът е напълно източен за ремонти на стената и изграждане на съединителна деривация за строящата се по това време ПАВЕЦ „Чаира“. Нормалната експлоатация е възстановена през 1991 година.[2]

Язовир „Белмекен“ се захранва гравитачно от система събирателни деривации, които улавят води от рилската част на водосборните басейни на реките Марица (45%), Места (32%) и Струма (23%) с обща площ 219 квадратни километра. Тя включва деривациите „Джаферица“, „Марица 1900“ и „Грънчар“, заедно с допълнителните канали „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“ и „Манастирски“.[2]

Изходни пунктове за туристически походи към язовира са село Сестримо и местността „Юндола“. Западно от контрастената на язовира е изграден спортният комплекс „Белмекен“.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „ПАВЕЦ Чаира“ на страницата на Националната елктрическа компания
  2. а б в г д Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 20 – 21.