Белмекен (язовир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белмекен.
| Белмекен | |
|---|---|
 Язовир „Белмекен“ | |
| Местоположение | |
  Местоположение в България Област Пазарджик | |
| Местоположение | Пазарджик, България |
| Надм. височина | 1923 m[1] |
| Построен | 1974 г. |
| Собственик | Национална електрическа компания |
| Язовирна стена | |
| Вид | каменнонасипна |
| Височина | 88,2 m |
| Езеро | |
| Дължина | 3,98 km |
| Ширина | 1,2 km |
| Площ | 4,6 km² |
| Воден обем | 144,1 млн. m³ |
| Приток | Крива река |
| Отток | Крива река |
| Водосб. басейн | 219 km² |
| Белмекен в Общомедия | |
„Белмекен“ е язовир в южна България, разположен на 1923 метра надморска височина на горното течение на Крива река в планината Рила и в землището на село Сестримо. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров и най-високото водохранилище в Източна Рила. Язовирът носи името на близкия връх Белмекен.
Язовир „Белмекен“ има две язовирни стени – главна стена в североизточния край, която е каменнонасипна с глинено ядро и височина 88,2 метра, като в нея е вграден главният изпускател на язовира, и контрастена в югозападния край, която е земнонасипна с глинено ядро и височина 23,1 метра и включва преливника на язовира. Водохранилището е с общ завирен обем 144,1 млн. m³ и залята площ 4,6 km².[2]
Язовир „Белмекен“ е главното акумулиращо и регулиращо оттока съоръжение на Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той служи за горен изравнител на двете основни помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) в България – ПАВЕЦ „Белмекен“ и ПАВЕЦ „Чаира“ и има голямо значение за електропроизводството, като енергийният му обем е 480 GWh.[2]
Язовирът е построен между 1964 и 1974 година. През следващите години в язовирната стена се развива повишена филтрация и суфозия, поради което през 1986 година нивото на водата в него е намалена. През 1989 година язовирът е напълно източен за ремонти на стената и изграждане на съединителна деривация за строящата се по това време ПАВЕЦ „Чаира“. Нормалната експлоатация е възстановена през 1991 година.[2]
Язовир „Белмекен“ се захранва гравитачно от система събирателни деривации, които улавят води от рилската част на водосборните басейни на реките Марица (45%), Места (32%) и Струма (23%) с обща площ 219 квадратни километра. Тя включва деривациите „Джаферица“, „Марица 1900“ и „Грънчар“, заедно с допълнителните канали „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“ и „Манастирски“.[2]
Изходни пунктове за туристически походи към язовира са село Сестримо и местността „Юндола“. Западно от контрастената на язовира е изграден спортният комплекс „Белмекен“.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Белмекенският язовир
Язовирът през пролетта
Поглед от връх Белмекен
яз. Белмекен (гледан от вр. Белмекен -2626 м.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „ПАВЕЦ Чаира“ на страницата на Националната елктрическа компания
- ↑ а б в г д Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 20 – 21.
| ||||||||||||