Розов кладенец
Тази статия е за язовира в България. За историческото село вижте Розов кладенец (село).
| Розов кладенец | |
|---|---|
 | |
| Местоположение | |
 | |
| Местоположение | Община Гълъбово, Република България |
| Построен | 1960 г. |
| Язовирна стена | |
| Вид | земнонасипна |
| Височина | 11,5 m |
| Дължина | 1285 m |
| Ширина корона | 9,75 m |
| Езеро | |
| Дължина | 2,8 km |
| Ширина | 1,5 km |
| Площ | 363 ha |
| Воден обем | 20 400 000 m³ |
„Розов кладенец“ е язовир в югоизточна България, разположен близо до град Гълъбово, област Стара Загора.
Построен през 1957 – 1960 година, той се използва промишлено водоснабдяване, главно на ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток I“ от комплекса „Марица-изток“, както и за охлаждане на обработените води на ТЕЦ „Брикел“.[1] Поради това температурата на водата е относително постоянна и сравнително висока дори и през зимата.[2] Фактът, че водата не замръзва през зимата, прави язовира особено привлекателно място за водолюбиви птици.[3]
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Язовир „Розов кладенец“ е разположен в землищата на град Гълъбово и село Обручище[4] на десния бряг на река Соколица,[3] непосредствено до града и до ТЕЦ „Брикел“.[1]
Язовирната стена е земнонасипна, с дължина 1285 m и височина 11,5 m. Въздушният откос е затрупан с материал от сгуроотвалите на ТЕЦ „Брикел“.[1] Контрастената към коритото на Соколица е с дължина 1813 m и височина 6,6 m.[5] През 1977 година стените са надградени със стоманобетонен парапет, за да се увеличи завиреният обем за нуждите на строящата се ТЕЦ „Марица-изток 3“.[1] Преливникът на стената е с капацитет 30 m³/s.[1]
Водохранилището е с общ обем 20,4 млн. m³ и залята площ 363 ha. То се захранва гравитачно от водохващане на Соколица с капацитет 20 m³/s и с изпомпване от водохващане на река Сазлийка.[1]
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
По-голямата част от брега на язовира е лишена от растителност.[2] На места се срещат изкуствени насаждения от черен бор и акация.[3] Долината на река Съзлийка, част от която попада в рамките на язовира, е обрасла с типична крайречна растителност като върба, топола и храсти.[3]
Птици[редактиране | редактиране на кода]
Топлата вода прави язовир Розов кладенец привлекателно място за водолюбиви птици. От установените 142 вида птици 34 са включени в Червената книга на България, а 5 са поставени в категорията на световно застрашените.[3] През зимата язовирът се превръща в местообитание от международно значение за малкия и големия корморан.[3] През зимата са установени и световно застрашените видове като къдроглав пеликан и белоока потапница, а друг световно застрашен вид – ливадният дърдавец – се среща в района на язовира по време на миграция.[3] Язовирът е обявен за защитена, част от екологична мрежа НАТУРА 2000.[6]
Риби[редактиране | редактиране на кода]
Язовир Розов кладенец е подходящо място за любителски риболов. Срещат се видовете шаран, червеноперка, сом, толстолоб, бяла риба и каракуда.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 491 – 496.
- ↑ а б в Риболовен атлас – яз. Розов кладенец. // ribolovenatlas.com. Посетен на 26 май 2015 г.
- ↑ а б в г д е ж Българско дружество за защита на птиците – язовир Розов кладенец. // bspb.org. Посетен на 26 май 2015 г. Архив на оригинала от 2015-05-27 в Wayback Machine.
- ↑ https://kais.cadastre.bg/bg/Map
- ↑ ХИДРОВЪЗЕЛ „РОЗОВ КЛАДЕНЕЦ“. // nek.bg. Посетен на 26 май 2015 г. Архив на оригинала от 2015-05-27 в Wayback Machine.
- ↑ Информационна система за защитени зони по екологична мрежа НАТУРА 2000 – яз. Розов кладенец. // natura2000.moew.government.bg. Посетен на 26 май 2015 г.
| ||||||||||||