ПАВЕЦ „Чаира“
| ПАВЕЦ „Чаира“ | |
|---|---|
 Езерото на ПАВЕЦ „Чаира“ |
|
  Местоположение в България |
|
| Местоположение | Сестримо, България |
| Собственик | НЕК |
| Енергоносител | водна |
| Турбини | 4 |
| Капацитет | 864 MW |
| Открита | 1995 |
| ПАВЕЦ „Чаира“ в Общомедия | |
ПАВЕЦ „Чаира“ е помпено-акумулаторна водноелектрическа централа, разположена над село Сестримо, Югозападна България. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество 864 MW и за изпомпване на вода 788 MW. С това ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир „Чаира“ в помпен режим и на язовир „Белмекен“ в генераторен. Собственост на Националната електрическа компания.[1]
Главния проектант на ПАВЕЦ „Чаира“ е инж. Георги Куков, а стадиите на проучване и проектиране, отнасящи се до електрическата част и компановката на ПАВЕЦ „Чаира“ се извършват лично от инж. Любен Красини.
Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
ПАВЕЦ „Чаира“ е подземна електроцентрала. Машинната зала се намира на 350 м. под земята в каверна с размери 22.5/111.5 м с максимална височина 43 м. Строителството е извършено на два етапа, първият от които започва през 1980 г. и поради финансови затруднения е завършен през 1995 г. През първия етап са изградени подземната машинна зала, 2 бр. напорни тунела с обща дължина 4300 м, подземен напорен тръбопровод №1 с дължина 1800 м, хидроагрегати №1 и №2, както и долния изравнител яз. „Чаира“ с язовирна стена. Хидроагрегати №1 и №2 влизат в експлоатация през април 1995 г.
Вторият етап на ПАВЕЦ „Чаира“ е изграден в периода 1996 г. – 1999 г. Финансирането на този етап е осигурено от Световната банка (74%) и НЕК-ЕАД (26%). Изградени са напорен тръбопровод №2, водна кула и главен трансформатор №2, и хидроагрегати №3 и №4.
Оборудването за първи етап е доставено от „Тошиба“-Япония, а това за втори етап е прозиведено по японски лиценз във „Вапцаров“ АД, Плевен и „Елпром-ЗЕМ“ АД, София. Хидроагрегати №3 и №4 влизат в експлоатация през август 1999 г.
Увеличаване на капацитета[редактиране | редактиране на кода]
Среднодневната работа на ПАВЕЦ „Чаира“ е ограничена от обема на долния изравнител яз. Чаира. Текущият му обем позволява непрекъсната работа от 8.5 часа в генераторен режим и 11 часа в помпен режим. За да се увеличат оперативните възможности на ПАВЕЦ „Чаира“ е необходимо да се увеличи капацитетът на долния изравнител. За тази цел е планирано изграждането на яз. Яденица в съседната долина, който ще бъде свързан с яз. Чаира чрез реверсивен тунел с дължина около 7 км. Това ще увеличи капацитета на долния изравнител трикратно и ще позволи непрекъсната работа на централата от 24 часа при пълна генераторна мощност.
По предварителни данни изграждането на яз. „Яденица“ струва 70 милиона долара.[2] Строителството е започнато със средства на НЕК-ЕАД и до октомври 2009 г. е изпълнено временно строителство за язовирната стена и е започнато изграждането на свързващия тунел от двете му страни. Към този момент строителството е спряно поради липса на финасиране.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „ПАВЕЦ Чаира“ на страницата на Националната елктрическа компания
- ↑ Данаил Тафров, изпълнителен директор на НЕК, "Вторият етап от ПАВЕЦ „Чаира“ вече е в експлоатация", в-к Капитал, 2 октомври 1999
- ↑ интервю с Димитър Попов, изп.директор на „Енергопроект хидроенергетика“, в-к Класа, 20 октомври 2009, стр.16
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ПАВЕЦ Чаира Сайта на НЕК
- ПАВЕЦ Чаира Поглед на 350 метра под земята
| ||||||||||||||||||||||||||