ВЕЦ „Алеко“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алеко.

ВЕЦ „Алеко“
Bulgaria location map.svg
42.1192° с. ш. 24.2889° и. д.
Местоположение в България
Местоположение с. Алеко Константиново, България
Собственик НЕК
Енергоносител водна
Турбини 3
Капацитет 66 MW
Открита 1959
ВЕЦ „Алеко“ в Общомедия
Баташки водносилов път

ВЕЦ „Алеко“ е водноелектрическа централа от каскадата Баташки водносилов път, разположена близо до село Алеко Константиново, южно от гр. Пазарджик.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идейният и техническия проект за целия Баташки водносилов път е разработен в „Енергопроект“ през 1951 – 1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ (подземна), ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (наземна). Главен проектант на централата е инж. Александър Алексиев. Първоначалното ѝ име в проектите е било Дебращица, на името на близко разположеното село, но по-късно е преименувана на името на Алеко Константинов, убит наблизо в района на с. Радилово. [1]

Електроцентралата е въведена в експлоатация през 1959 година.

Енергийни показатели[редактиране | редактиране на кода]

ВЕЦ „Алеко“ е третото, най-ниско стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ „Батак“ и ВЕЦ „Пещера“. Задвижва се от водохващането на река Стара река. Чрез главния деривационен безнапорен канал с дължина 9932 m, водата постъпва в горния дневен изравнител. По напорен тръбопровод и бруто пад 272 m водното количество от 30 m3/s задвижва три вертикални агрегата с турбини Францис. Електропроизводството се осъществява от синхронни генератори с напрежение 10,5 kV с обща мощност 64,8 MW. Достигнато е средно годишно производство от 160,5 =106MWh електроенергия при средна годишна използваемост 2680 h. [1] Проектното годишно производство е 205 106 MWh енергия. [2] Електроенергията постъпва в открита уредба в непосредствена близост до централата, от която започва електропровод 110 kV.

Енергията на централите от Баташкия водносилов път се влива в електрификационната система чрез подстанция Алеко 110/220 kV. Пробното пускане на електропровода 220 kV е от януари 1959 г., а от 8 май 1959 г. е в редовна експлоатация.[3]

Отработените води постъпват в долен дневен изравнител и по канал се насочват за ползване в Пазарджишко-Пловдивското поле с възможност за напояване до 400 000 дка земеделска земя.

Централата е собственост на Националната електрическа компания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Спиров, Митре, Електрификацията на България и нейните строители. Историография, том 2 (1948 – 2000), Издателство Херон-Прес, София, 2000, с. 65 – 67, ISBN 954-580-079-8
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 41.
  3. Стаменов, Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, ДИ „Техника“, София, 1963, с. 117

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]