ВЕЦ „Пещера“
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.
| ВЕЦ „Пещера“ | |
|---|---|
 | |
| Местоположение | Пещера, България |
| Собственик | НЕК ЕАД |
| Оператор | НЕК ЕАД |
| Енергоносител | водна |
| Турбини | 5x2 „Пелтон“ |
| Капацитет | 136 MW[1] |
| Открита | 1959 г. |
ВЕЦ „Пещера“ е подземна водноелектрическа централа близо до град Пещера, Южна България.
Тя е второто стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ „Батак“, собственост на Националната електрическа компания. Старото име на централата е „Кимон Георгиев“.
История[редактиране | редактиране на кода]
На базата на стари идеи, идейният и техническият проект за целия Баташки водносилов път е разработен в „Енергохидропроект“ през периода 1951 – 1955 г. [2] Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ (подземна), ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (наземна).
ВЕЦ Пещера е въведена в експлоатация през 1959 година.[3]
Енергийни показатели[редактиране | редактиране на кода]
ВЕЦ „Пещера“ се задвижва от води, подавани от горния пласт на язовир „Батак“, така че да са относително топли за по-ефективно използване за напояване след преминаването им през каскадата.[3] Водите преминават по напорен тунел с дължина 3 km и постъпват в подземната водна кула на централата с височина 52 m.[3] Кулата се свързва с централата по напорен тръбопровод с дължина 1,4 km.[3] Общият воден пад е 580 m, а доставяното водно количество 26 m³/s.[4]
Във ВЕЦ „Пещера“ са монтирани 5 агрегата, на които всеки от хоризонталните синхронни генератори „Сименс“ за напрежение 10,5 kV се задвижват от по две турбини система „Пелтон“.[4] Първоначално инсталираната мощност на централата е 128 MW, но при реконструкция в края на 90-те години на XX век е увеличена на 136 MW. Подземната машинна зала е свързана с повърхността с дълъг 485 m тунел.[3] Добитата електроенергия се изнася през тунели с голи шини до надземна уредба за 10/220 kV.[4] Проектното годишно производство на централата е 444 GWh, а реалното за периода 1963 – 2009 година – 280 GWh.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nek.bg.
- ↑ Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 66, ISBN 954-580-079-8
- ↑ а б в г д е Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 1955 – 1956.
- ↑ а б в Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 67 – 68, ISBN 954-580-079-8
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ВЕЦ Пещера[неработеща препратка] в сайта на НЕК
| |||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „