ВЕЦ „Пещера“
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.
| ВЕЦ „Пещера“ | |
|---|---|
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Пещера, България |
| Собственик | НЕК |
| Енергоносител | водна |
| Турбини | 5х2 Петлон |
| Капацитет | 128 MW |
| Открита | 1959 |
ВЕЦ „Пещера“ е подземна водноелектрическа централа близо до град Пещера, Южна България.
Тя е второто стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ „Батак“, собственост на Националната електрическа компания. Старото име на централата е „Кимон Георгиев“.
История[редактиране | редактиране на кода]
На базата на стари идеи, идейният и техническият проект за целия Баташки водносилов път е разработен в „Енергохидропроект“ през периода 1951 – 1955 г. [1] Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ (подземна), ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (наземна).
От долната вада на ВЕЦ „Батак“, водата постъпва в язовир „Батак“ – второто стъпало на Баташкия водносилов път, използван като изравнително стъпало. За задвижване на втората електроцентрала на каскадата се използва събраната вода на река Мътница в язовира, водата от ВЕЦ „Батак“ и събирателните деривации. [2]
ВЕЦ Пещера е въведена в експлоатация през 1958 година.
Енергийни показатели[редактиране | редактиране на кода]
Задвижването на турбините се осъществява от вода на язовир Батак по напорен тунел и тръбопровод с воден пад 580 m и доставяно водно количество 26 m3/s. Във ВЕЦ „Пещера“ са монтирани 5 агрегата, на които всеки от хоризонталните синхронни генератори „Сименс“ се задвижват от по две турбини система Пелтон. Генераторите са за напрежение 10,5 kV. Инсталираната мощност е 128 MW. Добитата електроенергия се изнася през тунели с голи шини до надземна уредба за 10/220 kV. [3] При средна годишна използваемост 2870 h, електроцентралата произвежда средно-годишно по 344,2. 106 MWh. [2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 66, ISBN 954-580-079-8
- ↑ а б Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 67, ISBN 954-580-079-8
- ↑ Спасов, Мире, Електрификацията на България и нейните строители, том 2, (1948 – 2000), Издател Херон Прес, София, 2000, с. 68, ISBN 954-580-079-8
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ВЕЦ Пещера[неработеща препратка] в сайта на НЕК
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „