Глогино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глогино
Общи данни
Население 81 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,073 km²
Надм. височина 1156 m
Пощ. код 4948
Тел. код 03020
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 15117
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Баните
Милен Белчев
(ГЕРБ)

Гло̀гино е село в Южна България, община Баните, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [1]
1934 г.[2] 419 души
1946 г. 481 души
1956 г. 553 души
1975 г. 334 души
1985 г. 255 души
1994 г. 179 души
2003 г. 115 души
2014 г. 85 души
2018 г. 67 души

Село Глогино се намира в Западните Родопи [3]. Разположено е на югоизточния склон на разклонение на Преспанския рид.

Надморската височина при Творческия дом (Почивната станция) на БАН [4] в селото е около 1160 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото – тогава с име Дюле дере, Догла – е в България от 1912 г.[5][6] Преименувано е на Глогина с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14 август 1934 г., а през 1966 г. – на Глогино с указ № 960, обнародван на 4 януари 1966 г. [5]

Към 31 декември 1934 г. [7] към село Глогина спада махала Кирково. [8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Глогино се изповядва ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Глогино е било център на кметство Глогино от 1995 до 2000 г. [9]

Молитвеният дом в село Глогино е джамия. [10]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 4 – 5 км на запад от селото е връх Свобода [11].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
  2. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Глогино (Дюле дере, Догла) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Загражден
  3. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  4. Творчески дом на БАН
  5. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 73.
  6. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  7. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  8. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  9. Справка за събитията за кметство Глогино, общ. Баните
  10. Национален регистър на храмовете в Република България
  11. Връх Свобода – Давидково

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]