Орехово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Орехово (Община Битоля).

Орехово
Общ изглед от Орехово.
Общ изглед от Орехово.
Общи данни
Население 153 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 57,036 km²
Надм. височина 937 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 4877
Тел. код 03053
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 53669
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Славка Чакърова
(РБ)
Орехово в Общомедия

Орехово е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Орехово

Село Орехово се намира в западната част на Родопите. Отстои на около 8 километра западно от село Хвойна, по поречието на река Орешица, ляв приток на Чепеларска река. Орехово е най-предпочитаният изходен пункт за посещение на един от най-мощните ридове на Родопите, Чернатица с първенеца Голям Персенк -2191 метра н, в. Отстои на 54 км почти северно / северозападно/ от град Смолян, на 60 км. югозападно от Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегашното село е на 440 години. За първи път е споменато в писмен документ през 1576 година под името Рахово. Документа може да се намери в Годищните издания на Народната библиотека " Кирил и Методи" на СУ „Св. Климент Охридски“ Това име носи до 1886 година. След тази година е вече с името село Оряхово до 1965 година. С указ на НС на НРБ през 1965 година е вече Орехово с ударение на първото „О“.На мястото му в древността е имало и древни селища, през различните цивилизации, оставили свои отпечатъци . В средата на XVIII век в селото са преобладавали хората приели мохамеданската вяра/две трети/, предимно по " доброволен" път и лични съображения. Селото е част от нахията Рупчос, с център отначало Чепеларе, а след това селоТъмраш. По това време селото води упорити съдебни и извънсъдебни битки със съседното село Тимурджи (дн. Лилково) заради владеенето на летни пасища (яйлаци). В по-ново време има съдебни спорове и с другите съседни села за границите на селищните мери [1] Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г. Три години преди това през 1863 година, в Рахово има открито гръцко училище.

От 1879 г. до 1 януари 1895 година от Орехово са изселени 138 семейства с 724 жители-помаци, съответно 712 в Мала Азия и 11 в Източна Тракия.[2]. Една трете от населението на Орехово са запазили християнската си вяра през време на петвковното робство. Днес в селото живеят и се обитава само от българи-християни, без никакви други етноси, религии и други групи.Кражбите и насилията са сведени до миниум.

През 1900 година, при преброяването населението на Орехово е било 780 души, 16, родени през годината, 10 починали и 6 са се преслили .

.Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов и значително допълнена в много още книги, статии и материали, преди и след него.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Челевешката пещера, в която през османското владичество е било запалено и умъртвено част от населението на селото. Става въпрос за времето на Кърджалийските бунтове
  • Водопадът Скакалото.който се намира на 1 км от селото, по пътя за х. „Персенк“.
  • На около 12 км югозападно от селото,, в близост до х. „Персенк“ и връх „Малък Персенк“/ 2091 м./ се намира древен стар път известен като „римски път“, навярно заради запазилата се пътна настилка от римско време. А иначе в различен вид и състояние пътя е съществувал и в предишните цивилизации, свързващ Тракия, този район на Родопите с Беломориет.
  • Чудните мостове – оформени са от реката Айдарско дере /границата между земите на Орехово и село Забърдо/. Реката, която постепенно се е вдълбавала във варовиковите скали е издълбала и изгладила стените и част от таванит на причудливите земни форми, мостове и дълбоки пещери. След моделирането извършено от течщата вода са останали две мраморни арки, или така наречените мостове и огромни отвори в скалите.
  • В източната част на селото има построен паметник в чест на загиналите ореховци във войните.
  • Има в Орехово смесена фолклорна група за автентични песни, която репитира доста често в читалището, участв в многото прегледи и надпявания в страната, а също може да се ползва и от гостите, любители на това изкуство.
  • Има богата историческа сбирка в старото читалище, където гостите могат да се запознаят с интересни неща свързани с историеското минало, бита на хората от този край и родословното развитие на хората от селото.
  • Има още библиотека с богат книжен фонд и интернет връзка за желаещите гости и жители на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор-родова среща, който се провежда в последната събота и неделя на месец юли. Ден на ореха, кукери (Старците на пус)., коло походи, планински маратон, празник на вилната зона/ Бевърлихил/, традиционно посещение и мероприятия свързани с Челевишката пещеря и други. Една значителна част от християнските празници се тачат и празнуват организирано пред построените параклиси в околността от хората живеещи в селото и от многото гости дошли през лятото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Параклис край Орехово

В селото се развива селски екологичен туризъм. Има над 10 къщи за целта, с над 160 легла за гости. В Орехово и в околностите му има 24 параклиса, и един в проект, които са неповторими и интересни, описани веч в книгата "Летопис за село Орехово " През селото минава най-дългата в България екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Тук се намира и скалният феномен Костен камък, който е обявен за природна забележителност. До него има 6 – 7 километра от Орехово и е на пътя за прекрасната местност „Кабата“. Този причудлив феномен се намира на рекичката „Койловско дере“ десен приток на река Орешица, протичаща през село Малево.

Селото се очертава като желан и търсен обект за отдих и почивка. Има освен споменатите къщи с над 160 легла за гости, вече и СПА център и хотел за по-претенциозните. Селото е потънало в орехови насъждения, следва буковия пояс, а след това борови насъждения, ела и смърч. Като прибавим, надморската височена около 1000 метра и постоянния обмен на въздуха в селото с планината, получава се истинско чудо за стерилната обстановка в Орехово. Ако имате проблми с дихателните органи или други здравословни проблеми за вас и особенно за децата, потърсете това място, ще останете много доволни.

Транспорт има, осъществен от автобуси идващи от град Пловдив, Асеновград, Нареченски бани, Бачково, до спирка Хвойна. От тук на запад на 7 километра сте в селото. В определени дни и часове, Общинската управ на Чепеларе, е oсигурила автобусна връзка през летните месеци от Хвойна за Орехово. Седемте километра до Орехово са асфалтирани наскоро и са удоволствие за водачите на превозните средства.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

До около 1970 – 1975 година В Орехово е съществувал футболен отбор „Персенкски орли“, чието игрище се намира в източнат части на селото, до района на новите вили и част от къшите за гости. Футболистите имаха доста добри резултати в „А“окръжната група в която играеха. Интерес представлява и това, че отбора бе посещаван и подпомаган от голямата футболна звезда на страната ни, Георги Аспарухов /Гунди /.За тези който се интересуват ще споделя, интереса и гостуването на Гунди идва и е свързано с неговата съпруга Величка/ Лита/, чиито корени са свързани с Орехово . Нейният баща, главният архитект някога на НРБ арх. Борис Марков е родом от Орехово.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 439.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.