Паспал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паспал
Общи данни
Население 24 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 2,501 km²
Надм. височина 666 m
Пощ. код 6776
Тел. код 03652
МПС код К
ЕКАТТЕ 55525
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС)

Паспа̀л е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [1]
1934 г.[2] 159 души
1946 г. 213 души
1956 г. 248 души
1975 г. 137 души
1985 г. 76 души
1994 г. 55 души
2003 г. 40 души
2014 г. 19 души
2018 г. 9 души

Село Паспал се намира в източната част на Западните Родопи, на около 15 – 20 км западно от границата им [3] с Източните Родопи, на левия бряг на река Арда. В подножието на селото е изграден микроязовир „Паспал“ – част от Водноелектрическа каскада „Горна Арда“, предвидена за оползотворяване на хидроенергийния потенциал в горния участък на река Арда.

Местната флора е представена предимно от иглолистна растителност (бял бор), но се срещат и широколистни видове като бук, дъб, акация. Разпространени са храсти като хвойна, къпина и шипка. В землището на селото могат да бъдат открити редица характерни за планината билки като мащерка, лайка, бял равнец, жълт кантарион и др.

Животинският свят е разнообразен и съставен главно от птици, влечуги и насекоми. От птиците се срещат сойка, кос, селска лястовица, ястреб, а в близост до реката – корморани и представители на редкия вид – черен щъркел. От бозайниците се срещат лисица, дива свиня, сърна, а в последните години[4] се наблюдават и единични екземпляри на кафява мечка.

История[редактиране | редактиране на кода]

По спомени на възрастните жители на селото, то е основано от преселници от село Върбина, община Мадан, заселили се в днешното землище на Паспал в търсене на паша за стадата си. С името „паспал“ се е назовавал брашненият прах във водениците, който се образувал при смилането на зърното. В близост до язовирната стена и въжения мост, свързващ двата бряга на реката, и до днес стоят руините на някогашната воденица, в която се добивало брашно за нуждите на местните жители.

Селото – тогава махала с име Паспал (Пала) – е в България от 1912 г. [5] [6] Признато е от махала за село с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май 1942 г. [5]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Разположената в центъра на селото сграда на училището е полуразрушена.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Потомци на големите родове и фамилии в селото организират ежегодна родова среща.


Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
  2. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за махала Паспал (Пала) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Бял извор
  3. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  4. Към 2016 г.
  5. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 209.
  6. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.