Голобрад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голобрад
Общи данни
Население244 души[1] (15 септември 2022 г.)
68,9 души/km²
Землище3,55 km²
Надм. височина528 m
Пощ. код6793
Тел. код03655
МПС кодК
ЕКАТТЕ15607
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС)

Голобра̀д е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [2]
1934 г. 493 души
1956 г. 603 души
1975 г. 370 души
1985 г. 322 души
1992 г. 241 души
2001 г. 158 души
2011 г. 134 души
2019 г. 176 души [3]

Село Голобрад се намира в най-източната част на Западните Родопи, прилежащо към границата им[4] с Източните Родопи, на около 11 km западно от центъра на град Кърджали, 11 km североизточно от град Ардино и 2 km югозападно от западната част на язовир Кърджали.

Селото е разположено по полегатия източен склон на ориентирано в направление север – юг неголямо продълговато възвишение с надморска височина на билото около 600 m. В по-ниската източна част на склона се намира джамията, при която височината е около 520 m. Приблизително в средата на склона има изкуствено водохранилище с площ около 0,3 – 0,4 ha.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото – тогава с име Кюсе Хасанлар – е в България от 1912 г.[5][6] Преименувано е на Голобрад с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[5]

Към 31 декември 1934 г.[7] село Голобрад се състои от махалите Вражалци (Джинджилер), Червенец (Казал махле), Чучер (Деде оглар) и Шевица (Каръмджилар).[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваната в село Голобрад религия е ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Голобрад към 2020 г. е център на кметство Голобрад.[9][10]

Молитвеният дом в село Голобрад е джамия[11].

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около километър северозападно от центъра на село Голобрад се намират останките на тракийската крепост Кюсе Хасанлартепеси, построена на едноименния връх.[12]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените местаСправка за населението на с. Голобрад, общ. Ардино, обл. Кърджали
  3. Според текущата демографска статистика за населението.
  4. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  5. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 75.
  6. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  7. Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
  8. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, община Чам-дере, Голобрад (Кюсе-Хасанлар)
  9. Справка за събитията за кметство Голобрад, общ. Ардино
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Голобрад – към 2020 г.
  11. Национален регистър на храмовете в Република България
  12. С. Голобрад – крепост Кюсе Хасанлартепеси, архив на оригинала от 30 май 2019, https://web.archive.org/web/20190530102941/https://www.bulgariancastles.com/bg/node/542, посетен на 2019-05-30 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]