Направо към съдържанието

Айдере

Айдере
41.9736° с. ш. 27.4364° и. д.
42.0606° с. ш. 27.5736° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Турция
България,
Област Бургас
Община Малко Търново
Дължина26 km
Водосб. басейн94 km²
Начало
Мястона 2 km западно от
Граничния рид в Странджа,
ГКПП Малко Търново
Координати41°58′24.96″ с. ш. 27°26′11.04″ и. д. / 41.9736° с. ш. 27.4364° и. д.
Надм. височина658 m
Устие
Мястодесен приток на ВелекаЧерно море
Координати42°03′38.16″ с. ш. 27°34′24.96″ и. д. / 42.0606° с. ш. 27.5736° и. д.
Надм. височина95 m

Айдере е река в Турция и Югоизточна България, област Бургас – община Малко Търново, десен приток на река Велека. Дължината ѝ е 26 km.

Река Айдере се образува на 42°00′18″ с. ш. 27°26′44″ и. д. / 42.005° с. ш. 27.445556° и. д. от сливането на реките Голямо Айдере (лява съставяща) и Малко Айдере (дясна съставяща), като за начало се приема река Голямо Айдере. Тя води началото си от турска територия от Граничния рид на Странджа, от 658 m н.в., на около 2 km западно от българския ГКПП Малко Търново. На турска територия реката протича около 4 km и на 41°59′25″ с. ш. 27°25′04″ и. д. / 41.990278° с. ш. 27.417778° и. д. навлиза в българска територия. По цялото си протежение тече в дълбока и залесена долина като меандрира. До моста на шосето БургасМалко Търново протича в северна посока, а след него – в североизточна. Влива се отдясно в река Велека на 95 m н.в., на 2 km след устието на Младежка река.

Площта на водосборния басейн на реката е 94 km², което представлява 9,4% от водосборния басейн на Велека.

Река Айдере е типична средиземноморска река с максимален отток през февруари и минимален през август.

На левия, висок бряг на реката, на около 300 m от нея се намира единственото селище по течението ѝ – село Стоилово.

Водите на Айдере са едни от най-чистите в България, но не се използват нито за водоснабдяване, нито за напояване.

По течението на реката са разположени два природни резервата – в горното течение „Витаново", а в долното – „Средока".

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 12.