Дядо Благо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Русев (Дядо Благо)
български детски писател
Стоян Русев (Дядо Благо) 
Роден: 2 февруари 1864 г.
Починал: 16 януари 1938 г. (73 г.)

Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо е български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в малкотърновското село Заберново в многолюдно семейство, най-малкото от общо деветнадесет деца (18 братя и 1 сестра).

Завършва втори прогимназиален клас в Бургас, а гимназия — в Сливен. След това в продължение на 53 години работи като учител: първо в бургаските села Горица и Росен, а след 1889 година — в София. Наред с това се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Сам той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения.[1]

През 1889 година в Бургас е публикувана първата стихосбирка на Русев, „Звезда“, която съдържа лирически и епически стихотворения за възрастни. Това е единственият сборник с негови творби за възрастни, останалата част от творчеството му е посветена на децата. Стихосбирката е дело на печатаря Иван Кираджиев и е първата художествена творба, отпечатана в Бургас.[2]

През същата година Стоян Русев се мести в София, където продължава да работи като учител в училищата „Братя Миладинови“ (1989 – 1900) и „Кирил и Методий“ (1900 – 1928) и до края на живота си сътрудничи на детски периодични издания. През 1896 година за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание „Градинка“ (1894 — 1897), списание „Росна китка“ (1905 — 1907), вестник „Славейче“ (1906 — 1910), вестник „Бисер“ (1931).

Издава сборника на Русев „Гатанки“ през 1926 година, под съставителството на Дора Габе и с илюстрации на Вадим Лазаркевич. През 1930 година е публикуван и сборникът му „Кръгосветче“, съдържащ приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Година по-късно Русев отпечатва замисленото като периодично издание „Росна капка“. През 1933 г. като притурка на вестник „Земеделско знаме“ е издадено неговото вестниче „Земеделче“.[3]

Стоян Русев използва различни псевдоними като Дядо Рою, Нанин, Рою,[4] но най-често се подписва с псевдонима Дядо Благо, с който остава известен. За първи път този псевдоним използва през 1906 г. във вестник „Славейче“.[3]

Умира на 16 януари 1938 г. в София. В негова чест на площада в Малко Търново пред читалище „Просвета“ е издигнат паметник. Паметник има и в родното му село Заберново. Намира се близо до площада(мегдана) на селото.

Допълнителна информация за Стоян Русев

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сказания на двадесети век 1935 г. Севлиево

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, издателство на БАН, София, 1986
  2. Информация за Стоян Стойков Русев — Дядо Благо, сайт www.bourgas.org
  3. а б Статия за Стоян Русев (Дядо Благо), енциклопедия Знам.БГ
  4. Речник на българските псевдоними, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978