Странджански дъб
| Странджански дъб | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Недостатъчно данни[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Steven | ||||||||||||||||||||
| Странджански дъб в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Странджанският дъб, наричан още лъжник (Quercus hartwissiana), е реликтен[2] дървесен вид от семейство Букови, съчетаващ външните белези на летен дъб и горун[3]. В морфологическо отношение, странджанският дъб показва близко сходство с Quercus roburoides Bér.[4] – палеотаксон, считан за общия прародител на съвременни видове като Q. robur, Q. petraea и Q. pubescens. Естественият ареал на Quercus hartwissiana е причерноморски[5]; в България се среща само в Странджа планина до 500 м н.в.[5][6]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Представлява средно голямо до едро листопадно дърво с широка корона, достигащо височина 10[7] – 28 м[8] (рядко до 35 м[9]) и диаметър на ствола приблизително 1,6 м[10][11]. Кората е кафява до тъмносива[12], надлъжно набраздена. Младите клонки са тъмночервеникави или сиви, обикновено гладки. Листата са сравнително едри, 5 – 18 см на 4 – 11 см, лъскави отгоре и с власинки отдолу, с обратнояйцевидно-продълговата до овална форма, разположени на обособени дръжки с дължина 1,5 – 2 до 4 см[3]; ръбът им е правилно и плитко наделен (едро назъбен) на 5 – 12[4] дяла от всяка страна, страничните жилки вървят почти успоредно, достигайки самия ръб на петурата – особеното жилкуване се явява „примитивен“ белег[13], свързващ този вид с по-ранни етапи в еволюцията на белите дъбове в Европа.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Quercus hartwissiana (Steven). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Gorener, V. et al. Strandzha oak // The IUCN Red List. 2018. Посетен на 21 юли 2019. (на английски)
- ↑ а б Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 149 – 150, Код: 05/9534671511/4805–314–88
- ↑ а б ((en)) Quercus hartwissiana. Oaks of the World. Посетен на 21 юли 2019 г.
- ↑ а б Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ Quercus hartwissiana Steven // The Plant List. Посетен на 21 юли 2019. (на английски)
- ↑ ((en)) T. G. Tutin et al. (Eds.), (1993), Flora Europa, Vol1: Psilotaceae to Platanaceae (2nd ed.), Cambridge University Press, p. 74, ISBN 0-521-41007-X
- ↑ Чавдар Гусев, Росен Цонев. 17G1 // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 2020-08-09.
- ↑ Dündar, T. Demirköy yöresi ıstranca meşelerinin (Quercus hartwissiana Stev.) mekanik özellikleri. // İstanbul Üniversitesi Orman Fakültesi Dergisi 52 (2). 2002. с. 159 – 176. (на турски)
- ↑ ДПП „Странджа“ предлага да бъдат защитени вековни дървета от странджански дъб – лъжник/Quercus hartwissiana/. Природен парк „Странджа“. Посетен на 22 юли 2019 г.
- ↑ Странджански дъб лъжник (28) // Регистър на вековните дървета в България. ИАОС. Посетен на 22 юли 2019 г.
- ↑ MOR:BRAHMS_65156[неработеща препратка]. The Morton Arboretum. Посетен на 22 юли 2019 г.
- ↑ Quercus hartwissiana Stev. // Trees and Shrubs Online. IDS. Посетен на 2019-07-22. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Вакарелов, Илия, Генчева, Светла. Декоративна дендрология. България, МАТКОМ, 2005. с. 221.
|
