Странджански дъб

From Уикипедия
Jump to navigation Jump to search
Странджански дъб
Quercus hartwissiana 2.jpg
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Висши растения (Embryophyta)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Семенни растения (Spermatophytina)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Странджански дъб (Q. hartwissiana)
Научно наименование
Steven
Странджански дъб в Общомедия
редактиране

Странджанският дъб, наричан още лъжник (Quercus hartwissiana), е реликтен[2] дървесен вид от семейство Букови, съчетаващ външните белези на летен дъб и горун[3]. В морфологическо отношение, странджанският дъб показва близко сходство с Quercus roburoides Bér.[4] – палеотаксон, считан за общия прародител на съвременни видове като Q. robur, Q. petraea и Q. pubescens. Естественият ареал на Quercus hartwissiana е причерноморски[5]; в България се среща само в Странджа планина до 500 м н.в.[5][6]

Описание[edit | edit source]

Представлява средно голямо до едро листопадно дърво с широка корона, достигащо височина 10[7] – 25 м[3] (рядко до 35 м[8]) и диаметър на ствола приблизително 1,6 м[9][10]. Кората е кафява до тъмносива[11], надлъжно набраздена. Младите клонки са тъмночервеникави или сиви, обикновено гладки. Листата са сравнително едри, 5 – 18 см на 4 – 11 см, лъскави отгоре и с власинки отдолу, с обратнояйцевидно-продълговата до овална форма, разположени на обособени дръжки с дължина 1,5 – 2 до 4 см[3]; ръбът им е правилно и плитко наделен (едро назъбен) на 5 – 12[4] дяла от всяка страна, страничните жилки вървят почти успоредно, достигайки самия ръб на петурата – особеното жилкуване се явява „примитивен“ белег[12], свързващ този вид с по-ранни етапи в еволюцията на белите дъбове в Европа.

Галерия[edit | edit source]

Стар дъб в Странджа

Източници[edit | edit source]

  1. Quercus hartwissiana (Steven). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 януари 2020 г. (на английски)
  2. Gorener, V. et al. Strandzha oak. // The IUCN Red List. 2018. Посетен на 21 юли 2019. (на английски)
  3. а б в Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 149 – 150, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  4. а б ((en)) Quercus hartwissiana. Oaks of the World. Посетен на 21 юли 2019 г.
  5. а б Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  6. Quercus hartwissiana Steven. // The Plant List. Посетен на 21 юли 2019. (на английски)
  7. ((en)) T. G. Tutin et al. (Eds.), (1993), Flora Europa, Vol1: Psilotaceae to Platanaceae (2nd ed.), Cambridge University Press, p. 74, ISBN 0-521-41007-X
  8. Dündar, T.. Demirköy yöresi ıstranca meşelerinin (Quercus hartwissiana Stev.) mekanik özellikleri.. // İstanbul Üniversitesi Orman Fakültesi Dergisi 52 (2). 2002. с. 159 – 176. (на турски)
  9. ДПП „Странджа“ предлага да бъдат защитени вековни дървета от странджански дъб – лъжник/Quercus hartwissiana/. Природен парк „Странджа“. Посетен на 22 юли 2019 г.
  10. Странджански дъб лъжник (28). // Регистър на вековните дървета в България. ИАОС. Посетен на 22 юли 2019 г.. (на български)
  11. MOR:BRAHMS_65156. The Morton Arboretum. Посетен на 22 юли 2019 г.
  12. Quercus hartwissiana Stev.. // Trees and Shrubs Online. IDS. Посетен на 2019-07-22. (на английски)

Литература[edit | edit source]

  • Вакарелов, Илия, Генчева, Светла. Декоративна дендрология. България, МАТКОМ, 2005. с. 221.