Странджански дъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Странджански дъб
Quercus hartwissiana 2.jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Quercus
hartwissiana
Странджански
дъб
Научно наименование
Уикивидове Quercus hartwissiana
Steven
Синоними[1]
Списък
    • Quercus ajudaghiensis Steven ex Petzh. & G.Kirchn.
    • Quercus armeniaca Kotschy
    • Quercus kassanogluanensis Kotschy
    • Quercus stranjensis Turrill
странджански дъб в Общомедия

Странджанският дъб, наричан още лъжник (Quercus hartwissiana), е реликтен[2] дървесен вид от семейство Букови, съчетаващ външните белези на летен дъб и горун[3]. В морфологическо отношение, странджанският дъб показва близко сходство с Quercus roburoides Bér.[4] – палеотаксон, считан за общия прародител на съвременни видове като Q. robur, Q. petraea и Q. pubescens. Естественият ареал на Quercus hartwissiana е причерноморски[5]; в България се среща само в Странджа планина до 500 м н.в.[5]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Представлява средно голямо до едро листопадно дърво с широка корона, достигащо височина 25 м (35 м[6]) и диаметър на ствола приблизително 1,6 м. Кората е кафява до сива, надлъжно набраздена. Младите клонки са кафяви или сиви, обикновено гладки. Листата са сравнително едри, 5 – 18 см на 4 – 11 см, продълговати, яйцевидни и обратнояйцевидни, разположени на обособени дръжки с дължина 1,5 – 2 до 4 см; ръбът им е правилно и плитко наделен (едро назъбен) на 5 – 12 дяла от всяка страна, страничните жилки вървят почти успоредно, достигайки самия ръб на петурата – особеното жилкуване се явява „примитивен“ белег, свързващ този вид с по-ранни етапи в еволюцията на белите дъбове в Европа.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Стар дъб в Странджа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quercus hartwissiana Steven. // The Plant List. Посетен на 2019-05-07.
  2. ((en)) Strandzha oak. // The IUCN Red List. Посетен на 2019-03-22.
  3. Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 149 – 150, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  4. ((en)) Quercus hartwissiana. // Oaks of the World. Посетен на 2019-03-22.
  5. а б Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  6. ((tr))((en)) Dündar, T. (2002), "Demirköy yöresi ıstranca meşelerinin (Quercus hartwissiana Stev.) mekanik özellikleri.", İstanbul Üniversitesi Orman Fakültesi Dergisi 52 (2): 159–176, https://dergipark.org.tr/download/article-file/176126 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вакарелов, Илия, Генчева, Светла. Декоративна дендрология. България, МАТКОМ, 2005. с. 221.