Българи (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българи (Област Бургас))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за странджанското село. За габровското вижте Българи (Област Габрово).

Българи
Balgari-Burgas-District-centre.jpg
Центърът на село Българи
Общи данни
Население 73 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,403 km²
Надм. височина 318 m
Пощ. код 8274
Тел. код 05569
МПС код А
ЕКАТТЕ 7291
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Българи в Общомедия

Българи е село в Югоизточна България, в община Царево, област Бургас. Името му до 1934 година е Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи). Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Българи се намира в източната част на планината Странджа. Разположено е върху плоския гръб на един рид, заобиколен от дълбоки долчини, на 17 км от Царево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Божидар Димитров жителите му са преки наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната българо-византийска граница. Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари“, на което била поверена тази задача. Древното име на селото е Ургури, така се нарича и крепостта, разположена наблизо.

В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.

Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.

От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. След Руско-турската война от 1828-1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия, но след две години една част от тях се връщат.

След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес Приморско).

Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.

Селото влиза в границите на България в 1913 година след Балканската война.

В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4—5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите — Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.

Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През 1920-те години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.

Името му остава Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи) до 1934 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 m. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 km северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 km югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата“, с диаметър 35 m, се намира в местността Шумяка (южно от Българи). На изток от с. Българи е най-старият български резерват „Силкосия“, а на 7 km североизточно се намира защитената местност „Марина река“, в миналото част от „Силкосия“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Това малко селце, на 17 km западно от Царево, е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. В село Българи обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. От тук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Българи
  • България Митрю Митрев (1866 - ?), български революционер, определен за войвода на смъртната дружина във Вургари, по време на Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Михаил Герджиков и участва в нападението на Василико.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.