Гроздьово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гроздьово
Общи данни
Население 2 446 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 140,349 km²
Надм. височина 30 m
Пощ. код 9106
Тел. код 05145
МПС код В
ЕКАТТЕ 17912
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Гроздьово
Николай Облаков
(БСП)
Гроздьово в Общомедия

Гроздьово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Матор планина – 468 м надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Цонево е на 10 км от селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите данни за живяло там население е селището Паниса. По-късно селище е изградено на юг, където се издига Източна Стара планина с връх Градището. Наречено е така заради многото останки от антични зидове, които личат и до днес. Там е открита римска крепост, която има значителни размери. Във вътрешността ѝ в предполагаема базилика е намерена мраморна плоча с надгробен надпис от късната античност (съхранявана в Бургаския музей). Около връх Градище са открити останки от керамични римски пещи и пещери.

През река Камчия (Тича) е преминавал важен римски път, който водел от Цариград и Анхиало към Марцианопол.

Старото му име е Раковец, а преди това – Кьопрю кьой.

В селото се издига Руски паметник на загиналите воини в Руско-турската война (1828-1829) г. с ликовете на генералите, водили похода, Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер, на мястото, където се предполага, че са погребани 400 руски воини[1]. Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915-1918 г., Втората световна война 1944-1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.

На входа на кметство село Гроздьово е поставена плоча на ремсиста Неделчо Есиров, а в сградата е разположена мемориална зала на Гроздьо Желев от 2006 г. След преименуването на селото през 1950 г. на Гроздьово е издигнат паметник на Гроздьо Желев – командир на партизанска чета „Народна дума“. Има паметна плоча на незабравимия артист Кирил Господинов, роден на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово. Народното читалище в селото носи неговото име. В Шерба се намира „Бункера“ – скривалище на партизанска чета „Народна дума“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините[2][3]:

Паметна плоча на генералите Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер за овладяването на Кюпрюкьой (Гроздьово) през Руско-турската война 1828-1829 г.
Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 3360
1946 3169
1956 2806
1965 2636
1975 2609
1985 2593
1992 2637
2001 2465
2011 2427
Етнически състав
Древното селище Паниса на Пойтингеровата карта

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 2427 100,00
Българи 1047 43,13
Турци 1020 42,02
Цигани 227 9,35
Други 9 0,37
Не се самоопределят 9 0,37
Не отговорили 115 4,73

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Лонгоза расте вековно дърво.

Край река Камчия са открити и използвани в керамичната промишленост глини и мергели.

Просторните гори и хубавите пасища, съчетани с реките Дойде елен (Додлен) и Камчия, създават условия за развитието на животновъдство, пчеларство, земеделие и рибовъдство. Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки.

Балканът, богат на дивеч, благоприятства развитието на Дивечо-развъдното стопанство ”Шерба“. Основните видове дивеч са благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, муфлон и др.

В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина „Маргарита“. Градината заема почетното четвърто място по големина и ботанически състав. Едната от най-богатите колекции от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България