Гроздьово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гроздьово
Общи данни
Население 2533 души[1] (15 юни 2020 г.)
18 души/km²
Землище 140,349 km²
Надм. височина 30 m
Пощ. код 9106
Тел. код 05145
МПС код В
ЕКАТТЕ 17912
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Гроздьово
Николай Облаков
(БСП)
Гроздьово в Общомедия

Гроздьово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Матор планина – 468 м надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Цонево е на 10 км от селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите данни за живяло там население е селището Паниса. По-късно селище е изградено на юг, където се издига Източна Стара планина с връх Градището. Наречено е така заради многото останки от антични зидове, които личат и до днес. Там е открита римска крепост, която има значителни размери. Във вътрешността ѝ в предполагаема базилика е намерена мраморна плоча с надгробен надпис от късната античност (съхранявана в Бургаския музей). Около връх Градище са открити останки от керамични римски пещи и пещери.

През река Камчия (Тича) е преминавал важен римски път, който водел от Цариград и Анхиало към Марцианопол.

Старото му име е Раковец, а преди това – Кьопрю кьой („село Мост“).

В селото се издига Руски паметник на загиналите воини в Руско-турската война (1828-1829) г. с ликовете на генералите, водили похода, Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер, на мястото, където се предполага, че са погребани 400 руски воини.[2] Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915-1918 г., Втората световна война 1944-1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.

На входа на кметство село Гроздьово е поставена плоча на ремсиста Неделчо Есиров, а в сградата е разположена мемориална зала на Гроздьо Желев от 2006 г. След преименуването на селото през 1950 г. на Гроздьово е издигнат паметник на Гроздьо Желев – командир на партизанска чета „Народна дума“. Има паметна плоча на незабравимия артист Кирил Господинов, роден на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово. Народното читалище в селото носи неговото име. В Шерба се намира „Бункера“ – скривалище на партизанска чета „Народна дума“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините[3][4]:

Паметна плоча на генералите Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер за овладяването на Кюпрюкьой (Гроздьово) през Руско-турската война 1828-1829 г.
Година на
преброяване
Численост
19343360
19463169
19562806
19652636
19752609
19852593
19922637
20012465
20112427
Етнически състав
Древното селище Паниса на Пойтингеровата карта

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 2427 100,00
Българи 1047 43,13
Турци 1020 42,02
Цигани 227 9,35
Други 9 0,37
Не се самоопределят 9 0,37
Не отговорили 115 4,73

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Лонгоза расте вековно дърво.

Край река Камчия са открити и използвани в керамичната промишленост глини и мергели.

Просторните гори и хубавите пасища, съчетани с реките Дойде елен (Додлен) и Камчия, създават условия за развитието на животновъдство, пчеларство, земеделие и рибовъдство. Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки.

Балканът, богат на дивеч, благоприятства развитието на Дивечо-развъдното стопанство ”Шерба“. Основните видове дивеч са благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, муфлон и др.

В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина „Маргарита“. Градината заема почетното четвърто място по големина и ботанически състав. Едната от най-богатите колекции от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България