Айтоска река
Айтоска река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Бургас Община Айтос Община Бургас Община Камено |
Дължина | 32,5 km |
Водосб. басейн | 304,7 km² |
Отток | 0,57 m³/s |
Начало | |
Място | 2,5 km северно от село Лясково, Община Айтос Айтоска планина |
Координати | |
Надм. височина | 344 m |
Устие | |
Място | Бургаско езеро → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 1 m |
Айтоска река е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Айтос, Бургас и Камено, вливаща се в западната част на Бургаското езеро. Дължината ѝ е 32,5 km.
Айтоска река води началото си под името Дермендере от западната част на Айтоска планина, от 344 m н.в., на 2,5 km северно от село Лясково, Община Айтос. Тече в посока юг-югоизток в широка долина през Бургаската низина. Влива се в западната част на Бургаското езеро, на 1 m н.в., на 2,4 km югозападно от квартал „Долно Езерово" на град Бургас.
Площта на водосборния басейн на Айтоска река е 304,7 km2.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Аланско дере
- ← Ментешдере
- → Съдиевска река
- → Кавакдере
Реката е със среден годишен отток от 0,57 m3/s при град Камено, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.
По течението на реката са разположени 2 града: Айтос и Камено.
Водите на реката се използват главно за напояване. По данни от 2001 г. участъкът на река Айтоска след гр. Айтос е силно замърсен. Река Айтоска оказва най-силен замърсяващ ефект от притоците върху Бургаското езеро (Вая).[1]
От град Айтос до устието на реката, покрай левия ѝ бряг преминава участък от трасето на жп линията София – Бургас.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 44
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 13.