Щука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Щука.

Щука
Hecht.jpg
Щука (Esox lucius)
Esox Lucius.JPG
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Esociformes Щукоподобни
семейство: Esocidae Щукови
род: Esox Щуки
вид: E. lucius Щука
Научно наименование
Уикивидове Esox lucius
Linnaeus, 1758[1]
Разпространение
Distribution map of Esox lucius.png
щука в Общомедия

Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде — в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг и е поставен в езеро Греферн, Германия.[2] Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът на щуката е доста широк. Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води. Среща се в стоящи, сладки води. Отсъства само в малките високопланински реки и потоци. Любопитна подробност в разпространението на щуката е тази, че тя се среща във водоеми, които са отдалечени от реките. Това се дължи на факта, че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици. При по-големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал. Но като цяло ползата от щуката е по-голяма, тъй като тя унищожава най-вече болните и малоценни риби и направлява равновесието на екосистемата на водоема.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Щуката е обичаен хищник. Малките рибки, след излюпването от хайвера, се хранят със зоопланктон — хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер 5-6 см щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. В нейната дажба попадат също така жаби, мишки и малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина, по който тя улавя рибата, с която се храни — обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене — щуката гълта жертвите си цели.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската, в зависимост от размерите си, хвърля 40 000 – 250 000 хайверени зърна на килограм от теглото ѝ. Те имат размер около 3 mm. Инкубационния период е 10 – 30 дни. Полова зрялост настъпва на около 3 – 4-годишна възраст. Обикновено самката се придружава от 3 – 4 мъжки, като при по-възрастните екземпляри броят на самците достига 6 – 7 и дори 8. Рибите плуват групово, като мъжките се трият постоянно в женската. Щуката хвърля хайвера си в плитчините върху водната растителност, обикновено на места, наводнени от пролетните пълноводия. Периода на размножаване е по-рано от този на другите риби във водоема. В зависимост от георграфската ширина започва от края на февруари, началото на март и продължава до края на март, началото на април.

Хранителни качества[редактиране | редактиране на кода]

Сурова северна щука
Fish, pike, northern, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Витамин A 21 μg (2%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.058 mg (5%)
Рибофлавин (B2) 0.063 mg (5%)
Ниацин (B3) 2.3 mg (14%)
Пантотенова к-на (B5) 0.75 mg (15%)
Пиридоксин (B6) 0.117 mg (9%)
Фолиева к-на (B9) 15 μg (4%)
Кобаламин (B12) 2 μg (83%)
Витамин C 3.8 mg (4%)
Витамин D 2.5 μg (17%)
Витамин Е 0.2 mg (1%)
Витамин K 0.1 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 57 mg (6%)
Желязо, Fe 0.55 mg (7%)
Магнезий, Mg 31 mg (8%)
Фосфор, P 220 mg (31%)
Калий, K 259 mg (6%)
Натрий, Na 39 mg (3%)
Цинк, Zn 0.67 mg (6%)
Мед, Cu 0.051 mg (6%)
Манган, Mn 0.24 mg (10%)
Селен, Se 12.6 μg (23%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 19 септември 2013
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR PIKE, NORTHERN. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
  3. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.