Атия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село Атия. За майката на император Август вижте Атия Балба Цезония.

Атия
Atiabay.jpg
Военноморската база в Атия
Общи данни
Население 1 001 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 14 m
Пощ. код 8140
Тел. код 05914
МПС код А
ЕКАТТЕ 63015
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Созопол
Панайот Рейзи
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Атия
Ренета Стоева
(ГЕРБ)
Атия в Общомедия

А̀тия е село в Югоизточна България. То се намира в Община Созопол, област Бургас.

Намира се в близост до нос Атия, откъдето идва и името му. Най-високата му точка е на 14 m надморска височина.

Създадено е с указ на президента на България. Състои се от 2 части – долна (моряшка) и горна (миньорска). Разстоянието между тях е 1 km. В близост до Атия е разположена най-голямата българска военноморска база – Военноморска база Бургас. Пунктът за базиране е построен в периода 1969 – 1972 г., като през 1972 г. тук се преместват корабите и част от поделенията от Бургас.[1]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от далече

До 2001 година в близост до селото са се намирали мини „Росен“, в които допреди години са добивани медна и златна руда. Те са затворени, фабриките са разрушени, а земята под тях, както и плажът, са рекултивирани, но все още показват висока степен на замърсеност от живака, който е използван при минната дейност. В периода 1954 – 1977 г. отпадъка от флотационната фабрика (около 8 000 000 t) е изхвърлян в морето наблизо. В следващите години морето изтласква флоатационния отпадък към плажната ивица, което замърсява брега с радиоактивни елементи и живак. След като се установява че радиационният фон в региона е завишен, през 1997 г. започват операции по почистване. В последвалите години близо 800 000 t радиоактивен отпадък е иззет от плажа „Вромос“ и складиран в специално депо.[2]

Плажът на село Атия е със североизточно изложение и дължина около 3 km. През 2010 г. е затворен за къпане поради завишени нива на радиация.[3] Въпреки забраната всяка година на плажа се събират летовници. Примесите в пясъка придават на плажа специфичен сив, жълто-черен цвят. Морската вода е кристално чиста, морското дъно е песъчливо и със слаб наклон, без дупки или ями. Температурата на водата лятно време достига 25 – 26 градуса.

Самият плаж е незастроен и почти безлюден. Лови се илария, паламуд и попчета през есента. Среща се често сафрид и чернокоп. Подходящо е ловенето с лодки на „Черната нива“, разположена на 2 km от брега и с дълбочина на дъното 20 – 30 метра.

  1. 70 години от създаването на Военноморска база Бургас
  2. Актуална информация за залива „Вромос“
  3. Радиацията на плажа край Вромос не изгони къмпингуващите незаконно