Иван Карайотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Карайотов
български историк, филолог и археолог
Роден
село Лозен, Хасковско, Царство България

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История, археология
Образование Софийски университет
Работил в Градски музей в Сандански
Областен исторически музей в Бургас
Шуменски университет

Иван Димитров Карайотов в български историк, филолог и археолог и един от най-видните изследователи на Бургаския регион.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Карайотов е роден е на 20 декември 1941 г. в село Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. От 1963 до 1965 г. следва пет семестъра теология в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. През 1971 г. завършва Софийския държавен университет със специалност Класическа филология, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 г. е завеждащ отдел „Археология“ в Областния исторически музей в Бургас. През 1974 г. Карайотов е избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 г. той защитава кандидатска дисертация, а шест години по-късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 г. Карайотов е старши научен сътрудник II степен, а от 2003 ст.н. с. I степен в Регионален Бургаски музей.

От декември 2005 г. Иван Карайотов е професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател по класическа археология и други археологически дисциплини. През 2001 г. е избран за Почетен гражданин на град Бургас.[1]

През 2011 г. издава заедно със Стоян Райчевски и Митко Иванов книгата История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автореферати
  • Монетосеченето на Месамбрия през елинистическата епоха /250-72 г. пр. Хр./.
  • Бронзовото монетосечене на Месамбрия.
Монографии
  • Монетосеченето на Месамбрия. Бургас. 1992, 129 c.
  • Водите на Хемус и Странджа. Бургас, 2004, 80 с.
  • Остров „Света Анастасия“. Бургас, 2004, 136 с.
Студии и статии
  • „Преживелиците на самотата – Бележки върху проблема за отчуждението в изкуството“. – сп. Пламък, 1971, кн.1, с. 77-82.
  • „Родината на Спартак. Среднострумието през античността“. – сп. Наукa и техника за младежта, 7, 1972, кн. 7, с. 10-12.
  • „Морето, морето!“ – този древен и неостаряващ път“. – Орбита [София], 5, 1972, № 24(232), с.11.
  • „Тракийска крепост на северния бряг на Мандренското езеро“. – Изкуство, 1975, кн. 3-4, с. 36-44.
За него
  • Иван Карайотов в Кой кой е в елита на Бургас и региона: Биографичен справочник / Състав. Пеньо Костадинов, Стойчо Кьосев. Бургас, 1996/1997, с. 85-86.
  • Иван Карайотов в Кой кой е в българската култура: Справочник / Състав. Пенка Добрева, Таня Войникова, Стефка Георгиева. Варна: Славена, 1998, с. 243.
  • Илия Зайков, „Археология: Стихотворение“, Изв. Нар. музей – Бургас, 4, 2002
  • Иван Карайотов - био-библиография от Регионална библиотека „П. К. Яворов“ Бургас

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С Протокол №29/30.11.2001 г. на Общински съвет – Бургас. Вж. Удостоени лица със званието Почетен гражданин на град Бургас, сайт на Община Бургас.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България