Писарово (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Плевенска област. За селото в Добричка област вижте Писарово (област Добрич).

Писарово
Изглед от Писарово
Изглед от Писарово
Общи данни
Население 869 души[1] (15 юни 2020 г.)
17,3 души/km²
Землище 44,839 km²
Надм. височина 175 m
Пощ. код 5871
Тел. код 065165
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 56493
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Искър
Валентин Йорданов
(БСП, АБВ, Атака)
Кметство
   кмет
Писарово
Семьон Вълов
(БСП, ПДСД, ПБСД, НДСВ)
Писарово в Общомедия

Писаро̀во е село в Северна България, област Плевен, община Искър.

В центъра на Писарово

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловина. Почвите в района са черноземни и много плодородни. Климатът е от умереноконтинентален с ясно изразени студена зима и много горещо лято.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е с дълга история, обявено е за населено място преди повече от 450 години. Името си носи от убитата жена през османска власт Пеца в местността Тульово. Пеца била заровена жива от турците в дълбок ров и първото име е било Пецин ров, а след това се е преименувало в Пецерово, а по-късно след освобождението се нарича Писарово. В селото живеят около 800 души и 64 ветерани от ВСВ. Църквата в селото носи името на св. Параскева.

По предания на жителите през 1908 г., от Балкана идва човек на име Стоянов, който се наема да построи църква с помощта на населението на селото. От село Ябланица идва поп Васил, който пръв оглавява църквата. В двора ѝ се построява и училище, но само за деца в предучилищна възраст. След поп Васил идва поп Петър, от с. Боженците, завършил семинария в град Самоков, който остава свещеник в селото, участва във войната 1912 – 1915 г. и отново се завръща в Писарово. По предание в село Писарово е имало училище още през последните години от османската власт, в дома на първия учител от селото – Цветко Лещарски.

Първото светско училище в Писарово е построено през 1884 г. През 1908 г. се взема решение да се построи ново, по-голямо училище, тъй като тогавашното се оказва малко за големия брой ученици. С активното участие на селяните през 1910 г. е завършено строителството на новото училище, което съществува и сега и носи името „Христо Ботев“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство е основен отрасъл в икономиката на селото. Отглежданите култури в района са: пшеница, царевица, тикви, дини, пъпеши, както и традиционно отглежданите навсякъде пипер, домати, краставици, картофи, моркови и пр.

В селото има пощенска станция, предлагаща пълен набор от пощенски услуги. Работят и медицински център, кметство и няколко магазина, съществува и училище.

Селото има връзка с общинския център град Искър и с областния център Плевен 4 – 5 пъти дневно. Жителите използват и гарата в близкото село Горни Дъбник, намиращо се на 6 km североизточно от Писарово.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 2 май всяка година се провежда земеделски събор.
  • През последната седмица на октомври се провежда ежегоден събор.
  • Всяка година на 9 май селото тържествено отпразнува края на Втората световна война, като се връчват награди на ветераните.

Други[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. в Писарово съществува певческа група „Незабравка“ която изпълнява незабравими песни. Групата се намира в читалище „Христо Ботев“ в което са изнесени многобройните награди на тази и предишната певческа група. През 1950 г. в селото е съществувала певческа група която изпълнява песни дълги години, но след няколко години прекъсване през 2005 г. е заменена от група „Незабарвка“.

От декември 2011 г. съществува и танцова група „Здравец“, в която участват жени от 20 до 55-годишна възраст. Групата е към читалище „Христо Ботев“ в селото. На 6 октомври 2012 г. читалището е домакин на преглед на любителското творчество в община Искър, в което танцова група „Здравец“ участва и получава много аплодисменти от публиката. Групата сама си прави танците поради липса на средства. Това не позволява да имат хореограф, но не се отказват да танцуват и за това пътуват до съседното село Горни Дъбник. Там идват 2 хореографи от Плевен, които ги приемат в тяхната група.

През 2009 г. е възстановен футболният отбор в селото.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]