Боженците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боженците
Bojentci-minkov.JPG
Централната част на Боженците
Общи данни
Население 41 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,335 km²
Надм. височина 692 m
Пощ. код 5349
Тел. код 067193
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 4964
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)
Боженците в Общомедия

Божѐнците[1] е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.

Име[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си „Из общественото и културно минало на Габрово“[2], д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци.

Единствената промяна е през 1978 г., когато статутът му от колиби[3] е променен[4] на село.

И към момента, самостоятелната пощенска станция на входа на селото посреща с табела: „Пощенска Станция село Боженци“

География[редактиране | редактиране на кода]

Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km по черен път и 24 km по асфалтов път, от Габрово – 15 km, от София – 201 km, от Варна – 255 km, от Пловдив – 116 km, от Бургас – 207 km, от Русе – 150 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща

Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 14век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженци. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.

Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват.

Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Боженците

Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.

Църквата „Св. Пророк Илия“

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия“, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1840 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария – нещо строго забранено по време на Османското владичество. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория – класни стаи.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща

Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват „Боженци“, 08:30 - 20:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които се взема билет от Информация (първата сграда в дясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.

За националните празници в резервата се правят възстановки на традиционни обичаи -мартеници, лазаруване, коледуване.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Светослав Лучников
  • Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859–1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877–1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справка към 31.08.2008 г. в Националния регистър на населените места
  2. „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 г. (стр.2, стр. 55)
  3. Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.
  4. Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.
  5. Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]