Боженците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боженците
Bojentci-minkov.JPG
Централната част на Боженците
Общи данни
Население 41 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,335 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 5349
Тел. код 067193
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 4964
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)
Боженците в Общомедия

Божѐнците[1] е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.

Име[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си „Из общественото и културно минало на Габрово“[2], д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци.

Единствената промяна е през 1978 г., когато статутът му от колиби[3] е променен[4] на село.

География[редактиране | редактиране на кода]

Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово. Разстоянието от Трявна е 8 km по черен път и 24 km по асфалтов път, от Габрово – 15 km, от София – 201 km, от Варна – 255 km, от Пловдив – 116 km, от Бургас – 207 km, от Русе – 150 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща

Село Боженци е създадено след османското нашествие в Търново в края на 14век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженци. Именно на нея то носи своето име.Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейния разцвет е през XVIII, XIX в. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са кожа, вълна, восък, пчелен мед. В непосредствена близост до селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.

През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември 1964 г. Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват.

Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Боженците

Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.

Църквата „Св. Пророк Илия“

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната псевдобазилика „Св Пророк Илия“. Църквата е построена през 1840 г. В долната част на църковния двор има килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща

Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 - 20:00 часа и зимно работно време

08:30 - 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.

В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история. Има запазени няколко училища - Килийно училище, Старото школо и Новото школо.

Музей Новото школо

Сградата на Новото школо е прилича на училищата в големите градове и същевременно запазва възрожденската си същност. Създадена е през 1872 година от известния майстор Генчо Кънев. Училището е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. Днес то се намира точно срещу Администрацията на архитектурно-историческия резерват и е една от най-посещаваните и интересни забележителности.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Светослав Лучников
  • Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859–1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877–1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справка към 31.08.2008 г. в Националния регистър на населените места
  2. „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 г. (стр.2, стр. 55)
  3. Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.
  4. Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.
  5. Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]